Проектобюджетът за 2027 г. се крепи на нереалистични икономически прогнози, предвижда трайно обедняване и увеличава данъчната тежест с 1,9 млрд. евро. Това е основният извод в анализа на лидера на „Продължаваме промяната“ Асен Василев, публикуван във Facebook като част от поредицата му „Бюджет 2027. Перо по перо“.
Бившият финансов министър признава, че в проекта има и положителни промени. Сред тях са увеличението на максималната пенсия от юли 2027 г., обезщетенията за безработица, данъчните облекчения за работещи родители, както и на част от социалните плащания.
Според него обаче ефектът от някои мерки е обезсмислен от съпътстващи данъци, а други увеличения са по-скоро символични – като повишаването на ученическите стипендии с 4 евро и на детските надбавки с 4,43 евро месечно.
Основните му критики са насочени към прогнозите за инфлацията, инвестициите и потреблението. Според Василев Министерството на финансите отново подценява инфлационния натиск, въпреки че вече е ревизирало прогнозата си за 2026 г. Дефлаторът на БВП е повишен от първоначално заложените 5,2% на 9,1%, но за 2027 г. отново е предвиден нереалистичен спад до 5,7%.
“Това е при цена на газа, по-висока от тази през 2022 г., при продължаваща война в Иран, при ограничени компенсации за електроенергията за бизнеса, при по-високи цени на торовете, при увеличение на цените на вносните суровини заради CBAM и увеличени мита, при затруднено корабоплаване в Черно море и при ускоряваща се инфлация”, пише Василев и посочва, че в бюджета няма и необходимия антикризисен буфер за високите цени на електроенергията, газа, дизела и торовете.
Друг съществен проблем е очакваният спад на публичните инвестиции с около 4 млрд. евро заради приключването на Плана за възстановяване и устойчивост. В същото време правителствените разчети предполагат, че частният бизнес ще увеличи инвестициите си с 3 млрд. евро и така ще компенсира голяма част от намалението.
Според Василев обаче този сценарий е малко вероятен при по-високи данъци, скъпа енергия и несигурност в европейската икономика.
Лидерът на ПП предупреждава и за свиване на доходите на населението и потреблението. Минималната работна заплата за 2027 г. е заложена на 660 евро, докато по старата формула тя трябваше да бъде 690 евро.
“Това не само удря потреблението в най-бедния сегмент, но и отново започва да отваря ножицата на неравенството”, казва Василев.
По думите му в бюджета е заложено “реално обедняване”, защото заплатите в държавните учреждения и общините ще нараснат с 5% при отчетена инфлация от 6% през октомври 2026 г., а пенсиите ще нараснат със 7,8% при положение, че линията на бедност се увеличава с 13,4%.
Според разчетите на Василев над 1,2 милиона пенсионери ще останат под прага на бедността.
Към това се добавя и увеличаването на данъците и осигуровките. Сред заложените мерки са 33% данък върху свръхпечалбата, по-високи осигурителни прагове, акцизи върху цигарите, данъци върху ваучерите за храна и промени в облагането на имотните сделки. Предвижда се и увеличение на данъчните оценки на имотите с 30%.
Василев посочва, че комбинацията от по-високи данъци, по-слабо потребление и намалени инвестиции създава предпоставки за рецесия.
„Бюджетът е като небостъргач, построен върху основи на едноетажна къща“, обобщава той и настоява за цялостно преразглеждане на финансовата рамка.
“Това не подлежи на поправяне в Народното събрание. Такива грешки изискват изцяло ново, реалистично планиране и/или преосмисляне на основополагащите политики: доходи, данъци и инвестиции. Или без небостъргач, или с основи, които не са като за едноетажна къща. Не може и двете. Иначе крахът, рецесията и безработицата са гарантирани”, обобщава Василев.
About the Author
