Три важни събития за бъдещето на европейската сигурност ще бележат предстоящата седмица.
На 10 и 11 ноември в Абу Даби ще се проведат тристранни преговори между Русия, Украйна и САЩ за прекратяване на войната – с американско посредничество.
На същия 10 ноември – вторник, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще посети България, за да обсъди сигурността в Черно море с премиера Румен Радев във Варна.
Три дни по-късно – на 13 ноември – в Дъблин ще се събере Европейският съвет, който трябва да обсъди кой да преговаря с Владимир Путин от името на ЕС.
Събитията са тясно свързани и подчертават спешната нужда от консолидация на Европа.
Доналд Тръмп вече обеща “голямо красиво споразумение” за Украйна, “може би и за цяла Европа”. Това накара мнозина в Европа да си припомнят конференцията от Ялта след Втората световна война и трагедиите на континента, когато друг е решавал съдбата му.
Затова стана толкова популярно писмото на италианския премиер Джорджа Мелони от миналата седмица до председателя на Европейския съвет Антонио Коща, в което тя настоява Европа да излъчи един преговарящ с ясен мандат за мирните преговори.
Множеството конкуриращи се дипломатически инициативи прави Европа по-ненадеждна и обслужва интересите на онези, които искат войната да продължи, отбелязва Мелони.
Ревностен защитник на каузата на защитата на Украйна, Мелони призовава решението на ЕС за преговарящ с Москва да се вземе най-късно през декември и да бъде координирано с Великобритания, Норвегия и другите партньори от т.нар. Коалиция на желаещите.
Визитата на фон дер Лайен в България е също в този контекст. Тя идва на фона на безпрецедентна ескалация на напрежението в Черно море, което се превърна в най-смъртоносния воден път в света през 2026 г.
Руски дронове са ударили най-малко 12 търговски кораба в последните седмици, половината от тях – в близост до българските води и бряг. Загинали или в неизвестност са над 30 моряци. Увъртането на българското правителство за произхода на дроновете става все по-абсурдно. Особено на фона на това, че при последната атака край Калиакра беше заснет морският дрон и идентифициран като модификация на руски модел. А на 6 ноември край Шабла изплува друг дрон, за който дори Министерството на отбраната призна, че е на въоръжение в руската армия – „Гербер-2“.
От гледна точка на България и целия ЕС при атаките срещу кораби в Черно море не става въпрос само за военни действия, а за икономически терор, който засяга всички европейски държави. Само през октомври 2026 г. запитванията за кораборемонт в България са спаднали с 40-60%, а девет договора на стойност над 4,2 милиона евро са отменени поради военния риск.
Застраховките за търговски кораби са поскъпнали повече от пет пъти, а за танкерите увеличението достига до 12 пъти – от 200 000 долара до 2,5 милиона долара на съд.
Тези разходи се поемат от цялата икономика, включително от България.
Трафикът през Босфора е спаднал с около 50%, което заплашва над 4 500 пряко заети и 10 000 непряко заети в кораборемонтния бранш. България вече е поискала 2 милиарда евро допълнителна финансова подкрепа от ЕС заради икономическите щети от атаките в Черно море.
Европа не може да си позволи да бъде разединена, когато става въпрос за мирни преговори.
Ако всяка страна от ЕС води своя дипломатическа политика, Европа рискува да остане извън преговорния процес. Затова фон дер Лайен ще използва посещението си в България, за да потвърди, че ЕС е готов да говори с един глас – както в преговорите, така и в оценката на заплахите.
Трайно мирно споразумение може да бъде постигнато само ако Европа действа консолидирано – защото ние, европейците, в края на краищата ще платим сметката. Това означава един преговарящ, единна оценка на заплахите и ясна позиция спрямо руската агресия.
В противен случай, както предупреждава Мелони, рискуваме да загубим способността си да влияем на условията за прекратяване на войната, докато животът на хиляди хора и бъдещето на европейската сигурност са поставени на карта.
В своя статия за The Guardian британският историк Тимъти Гартън Аш настоява, че Путин вярва, че неговата желязна империалистическа решителност ще съкруши волята на “декадентска Европа”.
ЕС и неговите съюзници имат много начини да му покажат, че греши, но първо трябва да стегнат редиците.
Омаломощен или яростен – Тръмп след междинните избори
Кой пази Черно море? Въпросът, който ЕС и НАТО вече не могат да отлагат
About the Author
