„Може да ми отнеме минута-две да намеря очилата си, които са на главата ми“, пошегува се 81-годишният М. Джон Харисън, когато се качи на сцената да получи наградата „Букър“.
„Наистина не очаквах да съм тук тази вечер“, продължи британският писател. „Лесно е да говориш как животът ти се променя, но е странно, когато се случи. Най-после се чувствам като истински писател.“
„Нямам никаква увереност в себе си“, призна М. Джон Харисън. Той говори и за значението на литературните отличия. „Награди като тази са толкова важни в свят, в който художествената литература се произвежда в индустриални мащаби“, каза писателят и добави, че според него няма друга награда като „Букър“.
„За мен е чест да бъда сред такива забележителни автори“, каза М. Джон Харисън за останалите петима финалисти. Той благодари на фондацията, която присъжда наградата, и на журито с председател Мери Биърд. „От собствения си опит през 2022 г. знам, че да си в журито е колкото забавно, толкова и уморително. Всъщност понякога е по-уморително, отколкото забавно“, пошегува се той.
„Никой не пише роман без помощ“
„Никой не пише роман без помощ“, каза М. Джон Харисън. Той добави, че през последните 40–50 години е получил толкова много подкрепа, че собственият му принос му се струва най-малък. Благодари на литературния си агент Уил Франсис и на екипа на Serpent’s Tail, което нарече „най-доброто издателство на света“. Накрая благодари на партньорката си Кат Филипс за подкрепата през годините и се пошегува, че е нужно впечатляващо търпение, за да го понася.
С „The End of Everything“ издателството Serpent’s Tail печели „Букър“ за първи път.
Наградата включва статуетка и 50 000 британски лири. Миналогодишният победител Дейвид Салаи връчи отличието на М. Джон Харисън на церемония в Лондон на 9 ноември. На 81 години британският писател стана най-възрастният носител на „Букър“.
Досегашният рекорд беше на Маргарет Атууд, която на 79 години спечели „Букър“ за „Заветите“. През 2019 г. тя сподели наградата с британската писателка Бърнардин Еваристо, отличена за романа „Момиче, жена, други“.
Великобритания след необяснима катастрофа
„The End of Everything“ е тринадесетият роман на Харисън и първата му номинация за „Букър“. Действието се развива в близкото бъдеще, след като необяснима катастрофа оставя Великобритания без правителство и я изолира от останалия свят.
По крайбрежието на Кент Филип Тенънт и леля му Марни се опитват да оцелеят. Филип се препитава, като събира предмети, които морето изхвърля на брега. Един ден намира странен предмет, който променя формата си и е свързан със загадъчните същества, появили се след катастрофата.
Мери Биърд описа романа като поглед към днешната политика през призмата на бъдещето. Журито е обсъждало 6-те книги от краткия списък цял ден, преди единодушно да избере „The End of Everything“. Със своите 198 страници той е най-краткият роман сред финалистите.
„В този роман ще откриете думи, които ще ви разсмеят, ще ви накарат да изкрещите и ще променят начина, по който гледате на света“, каза председателката на журито, преди да обяви победителя.
Харисън продава първия си разказ през 1965 г., а през 70-те години отговаря за литературните страници на списанието за фантастика „New Worlds“. Сред предишните му отличия са наградата „Артър Кларк“ за „Nova Swing“ и „Голдсмитс“ за „The Sunken Land Begins to Rise Again“.
Британският писател М. Джон Харисън спечели „Букър“ с апокалиптичния роман „The End of Everything“