България все пак е подкрепила, но „с резерви“, френската инициатива за общи принципи на европейската сигурност, подписана от 40 държави. Правителствената пресслужба потвърди подписа, но сподели и „резервите“, като от текста се разбира, че България иска „по-мек тон“ към Русия – отново без да я спомене поименно.
Франция представи декларацията за обща европейска сигурност на 12 ноември на срещата на Европейската политическа общност в Дъблин. На нея беше и премиерът Румен Радев.
Първо германската агенция DPA съобщи, че 39 държави са подписали декларацията и че България е единствената членка на ЕС, останала извън нея.
В списъка на Елисейския дворец, който съобщи новината, обаче фигурират 40 държави. Сред тях е и България, заедно с всички останали членки на ЕС, както и страни като Великобритания, Норвегия, Молдова и Украйна.
На създалото се за пореден път объркване каква точно е позицията на българското правителство, пресцентърът се опита да внесе яснота – декларацията е подписана, но с резерви, а Румен Радев е настоял за редакция на текста на документа.
Какво поиска Радев
Премиерът Румен Радев е поискал промени във встъпителната част на декларацията, така че тя да отразява хода на преговорите за мир в Украйна. Според правителството новият кръг разговори в Абу Даби с посредничеството на САЩ, в които участват представители и на Москва, и на Киев, е важна стъпка към справедлив и траен мир.
Тези преговори до момента не са произвели резултат, различен от споразумение за размята на военнопленници между Русия и Украйна.
Кабинетът „Радев“ обаче смята, че общите европейски позиции трябва да подпомагат преговорния процес. Затова „настоява езикът на общите европейски документи да отразява динамиката на процесите и очакванията от преговорите за мир“.
В превод това е искане да се смекчи тонът към агресора в тази война – Русия, макар в текста на правителството съобщение Русия отново изобщо да не се споменава.
„Във връзка с това премиерът Радев изрази писмени резерви към преамбюла на декларацията с искане за адаптиране на политическите послания към настоящия етап на преговори, така че те да не възпрепятстват постигането на общо решение в интерес на мира“, се казва в съобщението на правителствената пресслужба.
В съобщението не се уточнява кои точно формулировки Радев е поискал да бъдат променени. Видимо не се е стигнало до съгласие по редакциите, щом България подписва декларацията, но „с резерви“.
Какво предвижда декларацията
Подписалите държави настояват Украйна да участва в решенията за това как да бъде постигнат мир, а европейските страни – във вземането на решения за сигурността на континента. Те потвърждават подкрепата си за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна и призовават за надеждни гаранции за сигурността ѝ.
Декларацията се основава на международното право и Устава на ООН и потвърждава принципите на Хелзинкския заключителен акт. Сред тях е правото на всяка държава сама да избира съюзите си.
Последното идва като отговор на съобщенията, че на преговорите в Абу Даби Кремъл отново е предявил претенции НАТО да се ограничи до границите си преди 1997 г. Това пряко засяга България и Румъния, както и всички държави, които се присъединяват към отбранителния съюз след това.
40-те държави, които подкрепят общия документ, се ангажират да засилят защитата на критичната инфраструктура и да си сътрудничат срещу кибератаки и други хибридни заплахи.
Декларацията подкрепя разговори за намаляване на военните рискове и хибридните заплахи, след като бъдат изпълнени необходимите условия и мирът в Европа бъде възстановен.
Според DPA позицията на подписалите означава, че разговори с Русия по тези въпроси могат да започнат едва след края на войната в Украйна.
About the Author
