„Не искам да се връщаме към времето, когато друг решаваше кое е добро за нас. Вече съм живял така“, казва румънският режисьор Кристиан Мунджиу пред The Guardian.
Неговият филм „Фиорд“ спечели „Златна палма“ в Кан през 2026 г. с история, която в България е, меко казано, добре позната – норвежката система за закрила на децата, които стават жертва на насилие у дома.
Критиците в Кан бяха разделени. Screen International събира оценките на 12 кинокритици за филмите в конкурсната програма на Кан.
Трима от тях дават на „Фиорд“ максималните 4 звезди, а двама – само 1.
„Фиорд“ ще бъде показан на „Киномания“ на 21 ноември от 20:00 ч. в зала 1 на НДК. Филмът има прожекции и във Варна на 21 ноември, в Пловдив на 22 ноември и в Бургас на 23 ноември.
Историята е толкова добре позната, защото преди 10 години тя се превърна в оръжие на пропагандата срещу Европа в разгара на една от най-яростните културни войни от 1989 г. насам.
Действието във „Фиорд“ се развива в днешна Норвегия. Учителка забелязва синини по тялото на своя ученичка и подава сигнал. Социалните служби извеждат от дома и петте деца в семейството.

Лисбет (Ренате Рейнсве) е норвежка, която се връща от Букурещ в родното си село заедно със своя румънски съпруг Михай (Себастиан Стан) и петте им деца.
Двамата родители са дълбоко вярващи. Съседите им възпитават децата си по други правила, но дъщерите на двете семейства бързо се сближават.
Един ден учителка забелязва синини по тялото на Елия, най-голямата дъщеря на Лисбет и Михай, и подава сигнал. Социалните служби извеждат от дома и петте деца, включително бебето, което Лисбет още кърми.
Мунджиу базира своя сценарий върху действителния случай на румънското семейство Мариус и Рут Боднариу, които живеят като имигранти в Норвегия. През 2015 г. местните социални служби извеждат от дома им петте им деца по подозрения във физическо насилие.
Две от децата са споделяли в училище, че родителите им ги наказват с шамари – нещо, което е забранено в Норвегия още от 80-те години. Оттам е активирана и реакцията на социалните служби.
Случаят предизвиква протести в Румъния и дипломатическо напрежение между двете страни. Няколко месеца по-късно децата са върнати на родителите си.
Режисьорът Кристиан Мунджиу представя този случай като пример за опасността от институции, които решават вместо хората какво е по-добро за тях – и твърди, че използва личния си опит на човек, живял в комунистическа Румъния.
Критиците му обаче смятат, че той е залитнал в обратна посока и представя казуса като конфликт между традиционно християнско семейство срещу бездушни служители на една самозабравила се система.
Френският критик Давид Фонсека смята, че режисьорът взема страна още с избора си какво да покаже.
Зрителят вижда Михай и Лисбет у дома и със съседите им, има време да разбере какво ги тревожи и защо държат на решенията си.
Социалните работници и адвокатите се появяват почти само зад бюрата си или в съдебната зала и остават бегло скицирани, почти карикатурни образи.

Възможно ли е и двете страни да имат право?
Съдът в Страсбург се е произнасял по реални дела срещу системата за закрила на детето в Норвегия. Признава се, че временното извеждане на децата е продължавало твърде дълго и че ограниченията на срещите с родителите са били прекомерни.
Кристиан Мунджиу представя своите герои като жертви – въпреки че самите родители признават, че използват физически наказания за превъзпитание. Съчувствието към родителите лесно измества въпроса кога децата реално имат нужда от закрила.
Дебатът във Франция за „Фиорд“ след фестивала в Кан вече сблъска противоположни тези.
Коментаторът нa Le Monde Мишел Герен посочва, че либералните критици не печелят нищо, като се отнасят пренебрежително към консервативно настроените хора – подобно на героите от филма.
Герен казва, че това поведение отблъсква големи групи хора и ги пренасочва към крайнодесни партии като „Националния сбор“.
Обратното мнение заема румънският политолог Кристиан Първулеску, именно защото знае как чувствителни теми за религията, закрилата на децата и семейните отношения са експлоатирани за политически цели в Източна Европа. Затова според него двусмислието на филма вече не може да бъде неутрална гледна точка.
За режисьора Кристиан Мунджиу е важно зрителят да може да промени мнението си, докато гледа.
Във „Фиорд“ и родителите, и социалните служители са убедени, че действат в интерес на децата, но имат различни представи за това какво е най-добро за тях.
Режисьорът оставя на зрителя да прецени доколко приема доводите им.
По думите му някои от най-положителните рецензии са излезли именно в Норвегия. В деня на премиерата си там „Фиорд“ оглавява боксофиса пред „Одисея“ на Кристофър Нолан.