Хваща ме откровен яд на наши демократи, че и тяхното депутатско представителство с постоянните натяквания, че Европа е слаба.
Не, Европа не е слаба.
Икономиката на Европа (с Великобритания) е втората най-голяма в света след САЩ. Нейният експорт за САЩ е над два пъти този на най-големия износител в света – Китай.
Колективната отбрана е пак втора в света след Китай – и по оръжеен капацитет, и по числен състав. И с изключения на някои видове оръжия – не толкова по-зле технологично от САЩ.
А при мобилизация може да е номер 1. Да, няма опит, но с Украйна има.
Европа с Франция и Великобритания е ядрена сила. Колективно произвежда най-много ядрена енергия.
Европа има потенциал да бъде технологична велика сила – само до преди 15 години бе номер 1 в комуникациите – спомнете си Нокиа. Всъщност, тя и сега е номер едно по комуникационно оборудване от 5 поколение.
Това, което на повърхността изглежда слабост, е нейният дизайн като проект за мир и демокрация. ЕС е най-грандиозния успешен проект за демокрация – за първи път в човешката история велики сили се отказват от правото на силата и предават част от суверенитета си на колективни европейски институции.
А малки страни като Малта, а и донякъде България с право на вето могат да спират всички решения, които смятат за неудобни. Представете си от какво искат да лишат България враговете на Европа у нас!
Намирането на консенсусни решения изисква време – затова ЕС изглежда бавен и муден. “Силни лидери няма” – постоянно се чува. Не, дизайнът на ЕС не позволява концентрацията на власт в един човек, с която да изглежда силен.
Дали трябва промяна – да! Защото ЕС е проектиран с възлагане на отбраната си на НАТО с допускането, че водещата сила САЩ винаги ще бъде либерална демокрация.
Какъв е пътят? Ясно е – към квази федерация. Защото всички проблемни области, които отслабват Европа – технологии, цена на енергията и отбрана/ сигурност са в компетенциите на … националните правителства.
Срещата при Макрон днес няма да е само как да се отговори на позицията на САЩ за Украйна. Свикани са държавните глави на най-големите армии плюс Дания, заради Гренландия и нейната логистична роля. Плюс Великобритания. Колективно тези армии са с по-голям числен състав от руската армия.
Но има наистина един голям проблем, пред който е изправена Европа – как да отговори на безмилостната информационна война, която вече се води не само от Изток, а и от Запад. Добре описана като казус от директор на Мета – по време на конференцията в Мюнхен – “дезонформацията се бори с повече информация”.
Bullshit!
Както казва Харари, повече информация по-често значи повече боклук, т.е. дезинформация. Нещо, добре познато у нас като “всички гледни точки”, които съсипаха нашата демокрация и я превърнаха в олигархия.
Нищо не може да замени търсенето на истината чрез наука, добросъвестни изследвания и проверка на фактите – което наричаме на жаргон “експертиза”.
Така е построена Уикипедия. А Х и вече ФБ – искат да изградят колективна мъдрост с повече мнения, в които човек да се изгуби, а собствениците на платформи да печелят от ангажираност. И около многото мнения да израстват крайнодесни политически проекти в техен интерес.
И така стигаме до що е то “свобода на словото”?
От което зависи бъдещето на Европа.
Евгений Кънев е макроикономист, доктор по икономика. Автор на книгата „Публично-частно партньорство“ и на множество публикации за реформиране на българската държава.
About the Author
