Прекарваме около една трета от живота си в сън и въпреки това невинаги имаме достатъчно време за почивка и трудно се наспиваме.
Недостигът на сън не просто прави хората уморени. Има сериозни последствия и за здравето, и за световната икономика, като води до загуби за милиарди долари.
Ново мащабно проучване на шведската компания IKEA, проведено в 57 държави, обобщава навиците за сън на хората по цял свят и изследва защо и как (не) спим.
Изследването мери добрия сън според оценките, които хората дават на няколко въпроса:
- Колко време ни отнема да заспим
- Колко дълго продължава сънят ни
- Колко често се събуждаме нощем
- Как се чувстваме сутрин – отпочинали или уморени
Въпреки че сънят е безплатен и достъпен за всички, добрият сън се оказва лукс.
Хората с по-високи доходи казват, че спят по-добре сравнение с тези с по-ниски доходи. Половината от анкетираните са съгласни, че се нуждаят от повече пари, за да подобрят качеството на съня си.
27% от хората, които изпитват финансови затруднения, споделят, че се събуждат повече от два пъти на нощ. Проучването показва и друга зависимост, свързана с финансовото състояние – хората с по-ниски доходи по-често сънуват кошмари. 17% от тях казват, че имат лоши сънища спрямо 12% от анкетираните с високи доходи.
Според Ванеса Хил – експерт по въпросите на съня, тази тенденция е логична предвид факта, че по-бедните често се налага да работят на няколко места или повече часове, което влияе на съня им.
Проучването установява и разлики в качеството на съня в различни социални групи. В сравнение със средното за света, има групи от обществото, които имат много по-ниско самооценка на качеството на съня и се събуждат по-често през нощта. Това са най-често хора с несигурни финанси, хораа с увреждания или сексуални малцинства.
Обичаме да спим, но не се наспиваме
Спането изглежда е една от любимите активности на почти всеки, тъй като 70% от хората считат съня за едно от най-големите удоволствия в живота. Най-силно това мнение споделят младите хора между 18 и 24 г., при които този дял нараства до 74%.
Над половината (58%) от всички анкетирани предпочитат да останат вкъщи и да спят, вместо да излизат и да се социализират. Студентите, родителите и работещите нощни смени са по-склонни да възприемат съня като радост в сравнение с останалите групи.
Това е най-добрата биохитрина за тялото ни, която ни зарежда с енергия за следващия ден. Д-р Кристиан Бенедикт, невролог в Университета в Упсала, посочва как въпреки че всички спят всеки ден, сънят е различен за всеки един човек.
„Той е много повече от почивка. За мен сънят е огледало за цялостното здраве на човека“, посочва Бенедикт.
И макар почти всеки да обича да спи, хората невинаги имат достатъчно време за това, което се оказва проблем. В световен мащаб има разминаване между количеството сън, което хората искат, и количеството сън, което действително получават. Ако трябва да се измери, тази пропаст е средно 1 час и 20 минути. Това е времето, което не достига да се осъществи желанието за повече почивка.
Проучването на IKEA показва и един от вредните навици на обществото – използването на електронни устройства преди лягане. Оказва се, че телефоните са неизменна част от вечерните занимания на всеки, като 72% от хората ги използват в леглото преди сън. При младите хора между 18 и 24 г. този процент е още по-висок – 86%. Те са и групата, която най-много се тревожи от недостатъчния сън.
В коя държава спят най-добре?
Мащабното изследване на IKEA се фокусира и върху качеството на съня, което е измервано с индекс – т.нар. Sleeping Score. Той поставя оценка на качеството на съня от 0 до 100 спрямо отговорите на респондентите в различните държави и техните навици.
Индексът е съставен по формула в партньорство с математика д-р Том Крофорд от Оксфордския университет. В нея са включени пет ключови променливи: комфорт, стрес, благополучие, вредни навици и график.
Средната глобална оценка за качеството съня е 63 от общо 100, което показва, че светът има какво да подобрява в начина, по който подремва.
В класацията за качеството на съня България попада в топ 10, като индексът ѝ по Sleeping Score е със средна оценка от 65. Със същия резултат са още Литва, Мексико, Тайланд и Хонг Конг.
По-лош сън от българите казват, че имат анкетираните от други 47 държави, сред които Швейцария, Полша, Австрия, Швеция САЩ и други. Най-слаба оценка пишат хората в Норвегия, които дават 56 точки на съня си.
Класацията е оглавена от Континентален Китай с резултат от 74 точки. Това е и единственото място, където средната продължителност на съня е над 7 часа. Следват ги Индонезия, Египет, Кувейт и Индия.
По-високите резултати за качеството на съня в страни като Индонезия и Индия се дължат на голямата роля, която семейството има в живота на тези нации, смята д-р Софи Босток, експерт и основател на здравния сайт The Sleep Scientist.
„Социалните връзки често могат да помогнат за изграждането на общност и по-висока цел и допринасят за общото ви щастие, а това от своя страна може да повлияе на съня“, казва Босток.
Какви са навиците, свързани със съня?
57% от хората в България казват, че първото нещо, което правят, когато се събудят, е да пият кафе (в сравнение със средно 24% в световен мащаб).
Днес на съня често се гледа като на загубено време. Знаменитости постоянно се хвалят, че ставането в ранни зори е ключът към успеха.
Но в действителност това може да има негативни последици. Сънят влияе на начина, по който работим. Правилният баланс между работата и личния живот влияе на това колко добре човек спи.
„Светът не прави достатъчно, за да признае колко голямо влияние има сънят за работата, а оттам и за икономиката. Знаем, че добрият сън ни помага да работим по-добре в когнитивно и физическо отношение. Също така, при по-добър сън сме по-малко ирационални. Това са предимства, от които се нуждаем, за да постигаме успех на работното място“, изтъква д-р Кристиан Бенедикт, невролог в Университета в Упсала.
Всъщност недостигът на сън има последици за икономиката, тъй като води до ниска производителност на работниците. Изследване на американския мозъчен тръст RAND от 2016 г. отчита, че недостигът на сън е проблем, който засяга едни от най-големите пазари, включително САЩ, Великобритания, Япония, Германия и Канада.
Заради недоспиване САЩ понасят най-големите икономически загуби – до 411 млрд. долара годишно, поради размера на икономиката си, следвани от Япония (до 138 млрд. долара годишно).
About the Author
