Коя е връзката, от която имате нужда, но не се е случила по начина, по който искате? Този въпрос не звучи като начало на разговор за храна. Но за психотерапевтката Детелина Стаменова именно тази нишка свързва хората с емоциите им, с телата им – и с (празната) чиния пред тях.
Стаменова не обича да се представя с професия, „защото хората те слагат в категории“, но ако все пак трябва да ѝ дадем роля, тя е много повече от терапевт – тя е гласът, който се опитва да разбие тишината по отношение на хранителните разстройства. Когато дори много неини колеги се „притесняват“ от тях.
Пътят ѝ към тази кауза започва още с ученето при проф. Захарина Савова, един от пионерите в разбирането на психиката зад храненето. С подкрепата на Савова и нейната учителка Станислава Тончева интересът на Стаменова към темата се задълбочава и участва и при създаването на книгата на Савова „Огледай се в празната чиния“.
„Те запалиха интереса в мен към темата и много ме подкрепяха в професионалното ми развитие, за което им благодаря“, казва Стаменова.
Детелина Стаменова е психотерапевт с голяма индивидуална практика. Завършила е социология, психология и психотерапия.
Тя е познато лице от екрана като гост на различни предавания, в които се дискутират аспекти на психологическите проблеми. Детелина Стаменова е автор и редактор на статии и книги, като дневника за лична терапия „РАЗниМисли“.
Поканихме Детелина да участва в парньорската ни рубрика с Dr. Oetker, семейната компания с над 130-годишна история, заедно с която разказваме за хора, които носят промяната. В нея даваме гласност на личности, за които ежедневните прояви на доброта са мисия, а вярата, че „благодаря“ и „моля“ са думи от съществено значение – движеща сила.
Или иначе казано – всеки ден изпълват със смисъл и слогана на Dr. Oetker – „Малките жестове са от голямо значение“.
Храната за Детелина не е просто калории, а форма на свързване – още от първия момент след раждането. Оттам нататък започва вечната и често бурна връзка между нас и това, с което се храним – отношения понякога лечебни, друг път токсични.
„След като се родим, поемем първия си дъх и ни измият, следващото важно нещо е храната, която ще получим от своята майка. И докато бебето не стане по-вербално, това е един от начините, по които майка и дете си общуват. Храната е един от пътищата, по които бебета за първи път споделят своите нужди и желания. И ако майката е твърде контролираща – хранене по точен час, или не чете сигналите на бебето, кога то е гладно, какво му се прави, започва да се къса нишката на общуването между двете страни, но и на детето, което да не разпознава своите телесни сигнали и емоции„, казва ни Детелина.
За нея именно тази ранна динамика може да оформи отношението ни към храната и към себе си за цял живот.
Детелина е категорична, че родителите носят огромна отговорност – не само да предлагат пълноценна храна, а и да създадат среда, в която децата не се плашат от кухнята, да не разсипят брашно на пода, от възможността да сгрешат.
„Много е лесно да не издържиш непохватността на едно дете в кухнята, но то никога няма да стане похватно, ако първо не е допуснало грешката да изпусне нещо, например. В този смисъл малко разсипано брашно не е толкова зле в сравнение с това едно дете да не е изпитало удоволствието да си намаца ръцете и да бъде заедно с възрастен, който да му предава нещо толкова естествено, колкото е готвенето“, казва Стаменова.
Разбира се, не говорим за това да даваме на децата остри ножове, коментира още тя и допълва – да играят с купи и бъркалки развива не само фината моторика, но и работата в екип, и социалния разговор, и семейните спомени.
Когато децата ѝ са болни, Детелина им прави чай и палачинки – не защото те лекуват, а защото самото усещане за грижа помага. Това е и нейната философия: храната има метазначение.
„Дали ще правиш кюфтета от кал или бисквити и кремчета вкъщи, то е умение, което се развива. Но най-важното умение, освен финната моторика, е способността да се учиш от човек, не от Chatgpt, и да споделяш с някого направеното. Така самата храната има друго, метазначение. Така детето влиза в света на възрастните, то престава да бъде в тази подчинена форма и започва да изгражда първите зрънца на самооценката си – “аз мога”, коментира Стаменова.
В разговора ни обаче тя подчертава и съществената разлика в отношението ни към храната и към нас самите тогава, когато родителите на вечеря не са спокойни, а трапезата е бойно поле. Тогава когато храната става враг.
„Да не можеш да си обясниш защо не ядеш нещо… и след време да усетиш този ‘аха’ момент – не обичам варени яйца, защото на Великден баба ми и дядо ми винаги се караха с останалите на масата. Ако няма добра среда, няма и храна, която да е такава„, казва Детелина.
Захар, хранителни разстройства и.. матури
Детелина подчертава, че лекарството винаги е в дозата – дори когато говорим за захар.
„Ако не можеш да минеш без десерт всеки ден – е едно. Веднъж седмично или при конкретен повод, когато детето не очаква десертче веднага – е друго. Както казват диетолозите, не е важно каква диета имаш между Коледа и Нова година, а между Нова година и Коледа. Аз съм последният човек, който ще спре децата ми да си поръчат десерт, когато сме в хубав ресторант“, казва тя и допълва – с удоволствие ще поиска най-голямото парче от тортата, когато е рожденичка.
За някои обаче самото желание за това провокира чувство за вина, а изпълнението му – истинско самобичуване.
В България се регистрират все повече случаи на хора, които страдат от редица хранителни разстройства – от анорексия и булимия до орторексия – или иначе казано обсесията по „здравословното“ хранене. В разговора с нас Детелина я нарича „добре обмислена анорексия“, прикрита зад етикета на грижа.
За който и тип разстройство с храна да говорим обаче, в основата му винаги стои „заместването на нещо, което не сме разрешили„.
„Храната няма морални или етични прояви. Ако я натоварваме с някакво емоциално значение – считаме я за приятел, враг, изпитваме вина, когато се храним, това означава, че е редно да потърсим къде е проблемът„, категорична е Стаменова.
Затова много хора се хранят, включително емоционално – ядат, за да запълнят липсата, или се наказват с глад, за да възстановят контрол.
Храната става единствената сигурна територия в свят, пълен с несигурности, допълва психотерапевтката.
Детелина води битка не само срещу хранителните разстройства, но и срещу техните първоизточници, които понякога се оказват на неочаквани места. Като българската образователна система.
„Матурите в 4ти, 7ми, 11ти и 12ти клас се отразяват изключително негативно върху голяма част от децата. И все повече се увеличават децата, които търсят психотерапевт след 7ми клас и разбира се, след 12ти клас, когато има едно допълнително нещо – как ще изглеждам на бала? Но в 7ми клас форматът, в който са изпитите в момента, не трябва да съществува – настоящите изисквания не са полезни за нас като общество, защото по-чувствителните много страдат. Обикновено те са и перфекционисти, а това е още един рисков фактор за развитие на хранителни разстройства„, категорична е Детелина.
Тя изтъква и статистика, с която подкрепя думите си – първата рискова възраст за старт на хранително разстройство е около 12-14 годишна възраст, което съвпада и с голямата подготовка за НВО в 7ми клас.
„Много е хубаво, че българчета побеждават китайчета на международни състезания по математика. Но важното е дали средностатическото българско дете знае таблицата за умножение добре и може решава задачи с увереност, а не с ужас. Ако не, това е сигнал, че имаме проблем„, коментира терапевтката.
Нещо повече. Стаменова подчертава, че и сексуалните травми също са значим фактор за отключване на хранителни разстройства. Затова и настоява за адекватно сексуално образование, което да замени „подхилкването в часовете по биология“.
Детелина буквално изпълва със смисъл слогана на Dr. Oetker – „Малките жестове са от голямо значение“ – дали когато ни прегръща в края на срещата ни, или когато ни разказва за това каква би искала да бъде суперсилата ѝ, ако притежавахме такава.
„Хората да си казват добри думи – употребата на “моля”, “благодаря” – имаме голям дефицит на това. Да си прехапваме езика всеки път, когато решим да обидим. Да имаме повече моменти, в които създаваме заедно“, казва тя и отново се усмихва.
Dr. Oetker е семеен бранд, който над 130 години помага на хората по цял свят да създават повече от моментите, които са наистина важни, и да ги споделят в компанията на вкусната храна.
Сега марката празнува и своята 30-годишнина от първата ѝ среща с българските кулинари и семейства през 1995 г. За този период Dr. Oetker се превръща в неизменна част от всяко домакинство.
„Малките жестове са от голямо значение“ е посланието на компанията. От създаването си Dr. Oetker България фокусира работата си около “малките“ неща, които ни свързват и събират, които ни правят семейство именно в онази част от дома – около трапезата. Кухнята е онова магическо място, където любимата торта не е просто десерт, а и грижа за другия. Не са нужни скъпи подаръци. Достатъчен е малък жест, но приготвен от сърце и с любов. Радостта е още по-голяма, когато е споделена, и е по-сладка в компанията на Dr. Oetker.
Всичко започва през 1891 г. в Билефелд, където младият аптекар Д-р Аугуст Йоткер прави своя пробив и пуска на пазара Bakin – бакпулвер, който е може да се използва у дома. Формулата на бакпулвера вече е съществувала, но единствен Д-р Йоткер съумява не само да формулира точното съотношение на съставките, но и да създаде смес, която може да се съхранява вкъщи. Това е било революция в домашното сладкарство, защото до преди това традиционният Гугелхупф – кекс, се е приготвял с много яйца и заради това е бил скъпо начинание.
Ванилената захар на Dr. Oetker e следващият продукт, който предприемчивият фармацевт пуска на пазара. Благодарение на малките кристалчета захар ароматът на ванилия се разпределя равномерно в целия сладкиш. Още една иновация стъпва преди 30 години в България – оригиналният пудинг на марката, който бързо се превръща в любим десерт на малки и големи с финия си вкус.
Dr. Oetker създава още няколко емблематични продукта, които свързваме с най-интимните, най-топлите и най-уютни моменти у дома. От маята, през небезизвестния Crème Ole, овесените каши Vitalis, специалния пудинг за бисквитена торта, до първата замразена пица, пусната на пазара в Европа, която е под световноизвестната марка Dr.Oetker.
Днес, с повече от 130 години история зад гърба си, Dr. Oetker продължава да е семейна компания, присъстваща в над 40 държави, а неуморният ангажимент към качество и иновации са я превърнали в един от най-разпознаваемите и предпочитани брандове за висококачествени добавки за домашно сладкарство и печене и в България, и по в света.
About the Author
