
Днес – 5-ти май, изтича крайният срок, в който Столичната община (СО) трябва да намери дом на хората от разрушените постройки в „Захарна фабрика“. Срокът беше постановен от Европейския съд по правата на човека.
Към днешната дата СО трябва да е намерила близо 100 места за настаняване на хората от съборените постройки.
В интервю за БНР кметът на район „Кремиковци“ Лилия Донкова коментира, че засегнатите не могат да бъдат настанени в общинските жилища в кв. „Ботунец“, тъй като апартаментите се нуждаят от основен ремонт, нямат ток и вода.
„Идеята за това настаняване не знам защо дойде от зам.-кмет на друг район, който няма правомощия да го прави в нашия район. Нищо официално не сме имали като кореспонденция със Столичната община и някой официално да ни е оведомявал, че ще има такъв процес. Най-малкото трябваше да се осведомят – да отидат да видят, че те не са годни за живеене. Аз бих казала, че е по-здравословно живеенето в палатка, отколкото живеенето в апартаменти, в които няма вода, няма канализация, няма нищо“, каза Донкова.
Тя е категорична, че семействата от разрушените постройки в „Захарна фабрика“ няма къде да бъдат настанени в район „Кремиковци“.
„Ние нямаме свободни жилища, където да ги настаним и да са годни за живеене. Притеснява ме като гражданин на тази държава, не само като кмет, защото се позволи на един районен кмет да направи нещо такова, при положение, че той е имал първоначално решение за тези 15 семейства да не бутат жилищата им, докато не се намери трайно решение. Всички ние трябва да плащаме за едно неразумно решение на един кмет, който през цялото време твърдеше, че има намерено решение„, посочи Лилия Донкова.
Дотук се стигна, след като районният кмет на „Илинден“ Емил Бранчевски задейства изпълнение на заповед, издадена през 2016 година, за премахване на незаконните постройки, въпреки решение на Европейския съд по правата на човека, което спира събарянето на къщите, докато не бъде осигурена алтернатива на хората, останали без дом.
Действията си Бранчевски извърши броени дни преди Великден.