
На 88-годишна възраст е починал политологът и професор от Харвард Джоузеф Най – авторът на концепцията за „меката сила“, с която нациите могат да доминират чрез своите ценности и култура, вместо с военна мощ и принуда.
Той е един от най-влиятелните изследователи в сферата на политическите науки.
Най и неговият колега Робърт Кохейн създават и теорията за комплексната взаимозависимост в международните отношения, която е в основата на т.нар. неолиберализъм. Идеята предпоалга, че сътрудничеството между държавите може да ограничи конфликтите и съперничеството.
Джоузеф Най е бивш декан на школата за публично управление Harvard Kennedy School между 1995 и 2004 г.
Преподава в университета още от 1964 г., когато защитава докторската си дисертация. През 1977-1979 г. е председател на групата за ограничаване на разпространението на ядрените оръжия при Джими Картър.
Той прилага идеите си и в държавното управление и в ролята си на председател на Съвета за национална сигурност в Белия дом в първия мандат на Бил Клинтън.
Служи и като съветник в Министерството на отбраната, отговарящ за въпросите на международната сигурност между 1994-1995.
През 80-те години той популяризира идеята за меката сила, която произлиза от икономическото и културното влияние на една нация, а не от военната ѝ мощ.
Най определя силата като способността да се повлияе на поведението на другите, за да се получат желаните резултати.
Това може да се случи чрез принуда със заплахи, чрез плащане или чрез привличане на съюзници към обща цел.
Държавата, която е пример за останалите със своите ценности, личен пример, ниво на просперитет и откритост, е способна да създаде партньорства за постигане на желания резултат.
Той признава, че меката сила е по-сложен инструмент, защото действа непряко и често най-важните ѝ ресурси не са под контрола на правителството – например, изкуството, литературата, музиката, модата, киното.
Най развива тази идея в края на Студената война, когато САЩ доминира над опитите на Съветския съюз да налага собствена „мека сила“.