
Бившият служебен министър на енергетиката Росен Христов направи невиждано досега изслушване в Народното събрание по повод договора с „Боташ“, подписан в неговия мандат.
Христов заплашваше депутатите със съд, след като се почувства обиден от критиките, че е подписал неизгоден дългосрочен договор за България, по който „Булгаргаз“ е длъжен да плаща по около 1 млн. лв. на ден на турската страна независимо дали получава газ или не.
Няколко пъти той обвиняваше народни представители в некомпетентност или лъжа.
Собствените му твърдения за финансовото състояние на „Булгаргаз“ и за неуспешните преговори с други страни за използване на платения газов капацитет обаче също бяха опровергавани от министъра на енергетиката Жечо Станков.
През цялото време Росен Христов твърдеше, че няма по-изгоден договор от този с „Боташ“, ако България следва стратегията на ЕС за внос на неруски природен газ, на която той изведнъж се обяви за ревностен защитник. Самият той като министър смяташе да води преговори с „Газпром“ след едностранното спиране на руските доставки, и то по техните условия за плащания в рубли.
На финала на изслушването, след няколко напомняния на депутати към Наталия Киселова да направи забележка на Христов заради арогантно поведение, бившият министър сам реши да се защити:
„Вярно е, че Народното събрание е върховен орган, но когато НС е и съд, и изпълнител, вече не сме парламентарна държава. Едно време хора с „Волги“ с перденца решаваха всичко. Прочетете си Конституцията, преди да искате да дойда и да ви целувам ръка. Дали съм нахален – това не е противозаконно…Това, че сте най-висшия орган, не ви прави по-висши от другите граждани. Това ясно ли е?„, обяви Росен Христов на висок тон от трибуната на парламента.
Цялото изслушване не допринесе с нищо особено за така или иначе известните факти около 13-годишния договор, подписан от служебния кабинет на Румен Радев след няколко седмици преговори навръх Нова година през 2022 г.
Изслушваните Деница Златева, Росен Христов и Владимир Малинов няколко пъти бяха приканвани да отговорят дали са били подлагани на натиск да подпишат – с намек, че той може да е идвал от президента Румен Радев към онзи момент – но и тримата отрекоха това да се е случило. Според Христов личното участие на Румен Радев в разговори с Реджеп Тайип Ердоган по повод „Боташ“ в началото на декември 2022 е било „не натиск, а помощ в преговорите“.
Не дойде и отговор от Жечо Станков на многократните питания защо той признава, че договорът е неизгоден, но въпреки това е допуснал Владимир Малинов (един от подписалите го) да се върне начело на „Булгартрансгаз„.
Деница Златева – бившият директор на „Булгаргаз“ – направи опит да защити косвено договора само от гледна точка на това, че дружеството-доставчик има нужда от резервен капацитет и че при извънредни ситуации като аварията на LNG-терминала в Александруполис да ползва услугите на „Боташ“.
Златева обаче няколко пъти подчерта, че е настоявала на по-различни условия в преговорите преди подписването на договора – и всички без едно са отхвърлени от турската страна.
На 24 декември 2022 г. въпреки всичко в „Булгаргаз“ е получен парафиран договор от „Боташ“ с подписа на Росен Христов, който по това време беше министър на енергетиката.
Съответно – Златева и съветът на директорите са го одобрили под условие, че той ще влезе в сила само ако целият Министерски съвет го гласува.
Христов даде комично обяснение на въпроса какво прави неговият подпис върху документи, които турското държавно дружество изпраща в българския „Булгаргаз“.
Според него – подписът му бил върху протокол от преговорите, към който е прикрепено моментното споразумение между българската и турската страна.
„Деница Златева трябваше да тръгне по-рано (от Турция, б.р.) и не можеше да изчака разпечатването на документите. Колегите от Турция може да свидетелстват пред международен съд“, бяха думите на Росен Христов, с което предизвика смях в залата.
Депутатът от ПП-ДБ Йордан Иванов нарече поведението му „абсолютно безпардонно“ и обида не само към депутатите, но и към всички български граждани.
Христов също се обиди, като каза до трибуната на Наталия Киселова, че смятал изслушването за „цирк“.