Актът на председателя на Народното събрание Наталия Киселова, с която тя върна на президента Румен Радев предложението му за провеждане на референдум за еврото, не може да се оспори пред Конституционния съд (КС). Това коментира по bTV юристът и преподавател по право проф. Екатерина Михайлова.
Тя припомни, че пред КС могат да бъдат отнесени и оспорени актовете на Народното събрание, каквито са : закони, решения, декларации и обръщения.
„Актът на председателя на НС, не е акт на парламента, който подлежи на санкция от Конституционния съд. Това е разпореждане, което е вътрешноорганизационен акт. Отговорността за него е политическа, не юридическа“, заяви в Михайлова и допълни, че за да се даде конкретен отговор трябва да се изчака и самото питане на президента Радев.
Председателят на парламента Наталия Киселова върна с писмо до президента Румен Радев неговото искане за провеждане на референдум за въвеждането на еврото като национална валута от 2026 г., с мотива искането е недопустимо според Конституцията и договора за присъединяване на България към Европейския съюз, включително и спрямо действащото решение на парламента за ускорено въвеждане на еврото.
В отговор Румен Радев обяви, че ще сезира Конституционния съд. На практика обаче няма прието решение на Народното събрание за отказ за референдум, което действително представлява основание то да бъде оспорено пред КС.
„Едно от нещата (за които може да се търси становище на КС), е да иска тълкуване за правомощията на председателя на НС. Другото е – текстове от самия закон за прякото участие на гражданите, където е казано, че не подлежат на референдум договорите, които са ратифицирани по международни споразумения“, каза още Михайлова.
Тя припомни, че президентът е имал възможност няколко пъти да оспори хода по присъединяване към еврозоната, защото самата процедура е свързана и със законодателни промени, които в след като бъдат приети от Народното събрание се утвърждават с указ от президента.
„Решението за присъединяване към еврозоната е взето още през 2005 година, заедно с решението за членство в Европейския съюз, 2018 година започват стъпките реално за кандидатстване и влизане в ERM II. Това е сложен път, който минава между българските и европейските институции. По темат – питан ли е българският народ можем да отговорим – да, питан е под формата на представителната демокрация с мнозинството, което го представлява в народното събрание“, припомни Михайлова.
Според нея допитването до КС не може да обърне хода на процеса към въвеждане на еврото. Най-напред конституционните съдии трябва да преценят дали има основание за допускане до разглеждане, защото вече има подобно произнасяне и т.н., но дори да го допусне, след това няколко месеца за вземане на решение“, коментира още Михайлова.
Извънредният доклад за готовността на България да въведе еврото на Европейската комисия и Европейската централна банка се очакват в началото на юни. България изпълнява техническите критерии и като цяло сигналите, които идват от Брюксел са положителни за възможността страната да влезе в Еврозоната.
Лъчезар Богданов: Алтернативата на ЕС я виждаме в Босна, Беларус и Молдова
Икономисти: Ползите от еврото и от ЕС ще се видят още по-ясно „в това бурно море на големи сили“
About the Author
