Спорната идея на президента Румен Радев за референдум срещу еврото среща широка подкрепа сред гражданите, но по никакъв начин не вдига рейтинга му. В същото време по-голямата част от българите все пак подкрепят приемането на единната европейска валута, но част от тях не се чувстват информирани и не са убедени кога това трябва да се случи. Това са част от изводите от ново проучване на изследователския център „Тренд“ по поръчка на „24 часа“.
То показва, че 54% от гражданите одобряват приемането на еврото в България, като 21% смятат, че влизането на страната в еврозоната трябва да стане още от 1 януари 2026 г., докато 33% заявяват подкрепа за идеята, но изглежда не са готови за нея и са на мнение, че това трябва да стане през следващите години.
Противниците към еврото са много по-малко, като само 38% от гражданите смятат, че България изобщо не трябва да въвежда еврото.
Над половината (55%) от анкетираните казват също, че не се чувстват информирани по темата. По-ниска степен на информираност се наблюдава сред хората на възраст над 60 години и сред етническите малцинства. Запознатост с въпроса за еврото заявяват 41% от гражданите.
На този фон инициативата на президента Румен Радев за референдум срещу еврото среща широка подкрепа сред населението – като 59% я подкрепят срещу 31% против подобно допитване.
Противоречивата идея на държавния глава, съобщена точно в Деня на Европа, обаче по никакъв начин не се е отразила на оценката за неговата работа. Работата на Радев е оценена отрицателно от 47% от гражданите срещу 41%, които я определят за положителна.
Пред „24 часа“ социологът на „Тренд“ Евелина Славкова коментира данните, като посочва, че неинформираността на българите за еврото е особено тревожна.
„Това предполага дефицит на комуникационна стратегия от страна на институциите и подкопава доверието в процеса на присъединяване към еврозоната. Липсата на информация увеличава склонността към консервативни или предпазливи нагласи, особено сред социално уязвими групи“, казва тя.
По думите ѝ данните ясно показват, че настроенията по темата са социално и политически поляризирани.
Изследването на „Тренд“ очертава и нагласите спрямо парламентарната картина, като показва много малка промяна спрямо сегашното разпределение в Народното събрание.
ГЕРБ-СДС запазва първата си позиция с 26,2% от гласуващите. Формацията е следвана от ПП-ДБ и „Възраждане“, които са с изключително близки стойности – съответно 13,8% 13,5%.
„ДПС-Ново начало“ на санкционирания за корупция лидер Делян Пеевски събира до 11,6% сред гласуващите, което е сравнително по-малко от резултата им на предходните избори, когато партията получи 17,06% подкрепа.
Другото крило на ДПС – това на Ахмед Доган, обаче губи още повече избиратели. „Алианса за права и свободи“ регистрира 5.8% подкрепа по данните на „Тренд“, докато на предходните избори има 17,06%.
БСП-Обединена левица задържа нивата си от 6.8%. Другата партия, която участва в управлението на страната, получава близо 6% подкрепа.
Сходен процент има и партията на Радостин Василев – МЕЧ взима 5,9% от гласовете, а „Величие“ остават близо до ръба на парламентарната бариера с 3.9% подкрепа сред гласуващите.
About the Author
