Надеждата за нов политически път на България е в избора на следващия президент, каза бившият премиер Иван Костов. По думите му, едно от най-големите предизвикателства на предстоящите избори през есента на 2026 г. е опасността президентската институция отново да бъде овладяна от „пропутински сили“. Той отправи директна критика към настоящия президент Румен Радев и определи тона, който държавният глава задава в политическия дебат, като „фалшив“.
„Президентската трибуна е толкова висока, че дава възможност да се влияе силно върху общественото мнение. Ако отново има такъв президент като Радев, това ще бъде трайна, тежка щета върху политическата ориентация на цялата страна. Това за мен е вън от съмнение“, подчерта Костов.
Бившият премиер на България направи изказването си по време кръгла маса, организирана от партия ДСБ, съвместно с „Да, България“ и “Продължаваме промяната”. Събитието поставя началото на стратегически разговор за това как да бъде излъчен силен и единен кандидат за президент, който да може да победи в президентските избори през следващата година.
За да се случи такава победа, според Иван Костов, е необходимо единният кандидат да бъде избран от максимално широк кръг политически партии, неправителствени организации и гражданското общество.
Костов изрази надежда, че срещата ще се превърне в начало на „мобилизация на един общ политически процес“, в който всички демократични сили да се ангажират пълноценно. По думите му, изборът на кандидат за президент не бива да се свежда до формално определяне на профил и търсене на човек, който да го покрива. „Това сме го правили и не ни е довело доникъде“, отбеляза той, като припомни слабото представяне на кандидати като Неделчо Беронов и Лозан Панов. Причината според него е, че кандидатурите не са били израз на общ политически проект, а индивидуални действия с ограничена подкрепа.
Бившият премиер подчерта, че кандидатът на демократичната общност трябва да бъде издигнат от политически коалиции и партии, които да застанат зад него с пълния си ресурс – организационен, човешки и материален. Именно този политически процес ще насити и кандидатурата, и кампанията с политическа плътност.
Според Костов обединението около обща президентска кандидатура е възможност не само за изборен успех, но и за по-дълбока трансформация на демократичното представителство в страната. И шанс да бъде изпълнена голямата цел на тази инициатива на демократичните партии – “да консолидира и да издигне на друго ниво политическото представителство в парламента”. Политическият ефект би донесъл възможност за влияние върху процесите в страната и реализиране на политиките чрез управлението.
От “Да, България” поставиха като основно изискване единният кандидат да бъде избран чрез вътрешни избори. Тук мненията се разминаха. Според Костов кандидатът трябва да бъде излъчен на широка основа и не трябва да се поставят такива предварителни изисквания и ограничения за процеса. Бившият премиер е на мнение, че е най-добре политическите лидери да се обединят около една кандидатура. Ако това не може да случи, едва тогава да се върви към организацията на вътрешни избори.
По време на кръглата маса Екатерина Михайлова и проф. Веселин Методиев припомниха предизвикателствата пред организирането на такива предварителни избори за единен кандидат през 1996 година. В резултат на вътрешното гласуване за кандидат-президент е излъчен Петър Стоянов, който в последствие печели и същинските изборите.
Екатерина Михайлова разказа, че обединението на демократичните партии преди близо 20 години също не е било лесна задача, защото различните политически сили са се мразели. Все пак в името на каузата са намерили общ език.
Съветът на Екатерина Михайлова към днешните ръководители на демократичните партии е да не се затварят прекалено, а да търсят широка подкрепа и да обърнат внимание на структурите по места, защото това е един от ключовете към победата. Михайлова добави, че е важно кой е кандидатът и какви качества има, но той не може сам да прави кампания. Затова времето до президентските избори трябва да се използва за стабилизиране и изграждане на структури, каза Михайлова и добави: “Много пъти през президентските избори се е задавала тенденция – ако успеете и стигнете до победата, вие може да превъртите тенденцията”.
Проф. Веселин Методиев също се върна към кампанията за вътрешни избори за единен кандидат на демократичните сили през 1996 година и изтъкна, че един от най-големите страхове е загубилите да не започнат да саботират излъчения кандидат-президент и това да провали вложените усилия. Според него ключът към успеха и тогава и сега е в умението “достойно да се понася и победата, и загубата”. Да няма публично злословене и да се запазва достойно уважение между политическите сили.
В края на изказването си Иван Костов отбеляза, че дълги години демократичната общност е била разделена по най-различни причини, но излъчването на “кандидат за президент на демократичната общност на свободните хора, който да очертае нови пътища за страната, нов верен път и да се бори за него, е истинска политическа кауза”. Към това се добавя и фактът, че тази кауза е персонализирана и може да реши съществения въпрос за лидерството на разединеното демократично пространство, добави още Костов.
Участие в кръглата маса, организирана от ДСБ, взеха редица общественици, сред които икономистите Красен Станчев и Евгений Кънев, фолософът Калин Янакиев, журналистите Веселин Стойнев и Иво Инджев, политологът Ружа Смилова и др.
About the Author
