
След като цели три институции – Националната агенция за приходите (НАП), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП), отделиха над 20 дни, за да проверяват цените на хранителните стоки и да анализират данните, вече е напълно ясно, че ръстът на цените, където има такъв, няма общо с въвеждането на еврото.
„Темата се използва чисто спекулативно от определени търговци“, заяви категорично директорът на НАП Румен Спецов. Най-драстичният случай, който институциите посочиха като пример за необосновано поскъпване, е увеличение от 83% на минерална вода от 1,5 литра.
Поскъпването обаче се оказа само на една определена марка вода и в един-единствен магазин във Велико Търново.
„Във Велико Търново и великотърновско е съсредоточено най-голямо увеличение, което даде най-сериозното основание да смятаме, че въвеждането на еврото няма абсолютно никакво отношение“, каза още Спецов.
Шефът на НАП добави, че тази сутрин лично е направил проверка и е установил, че „от вчера вечерта до днес няма промяна в цените“.
По време на съвместна пресконференция на трите институции стана ясно, че в 25 града в страната е установено значително поскъпване на основни храни и стоки – сред тях олио, ориз, яйца, пилешко и свинско месо, кайма, краве сирене, хляб, картофи, мляко и минерална вода.
Най-малка е промяната в цените в магазините в област Пловдив и в градовете Бургас и София.
Председателят на КЗП Мария Филипова каза, че е „установено завишение без ясна причина и обективни икономически фактори“ за стоки от първа необходимост, но то най-често се отнася за конкретни продукти, а не за цели групи.
„Спекулативните практики са единични“, уточни Филипова. Въпреки това са издадени 43 заповеди за нелоялни търговски практики. На търговците е даден срок от 5 календарни дни да представят обяснение и доказателства, че цените са повишени по обективни икономически причини.
Ако това не се случи, глобата е 50 000 лева за всеки отделен продукт.
От КЗП съобщиха, че вече има изграден онлайн портал за наблюдение на цените – не само на хранителни стоки, но и на телекомуникационни услуги. Въпреки това, системата все още не функционира, защото хранителните вериги не предоставят данни за цените си.