
Срещата на НАТО в Хага приключи с декларация, която потвърждава ангажиментите на всички страни членки за колективна отбрана и спазване на член 5 от договора на Алианса. Той гласи, че членовете ще се притекат в защита на съюзник, който е нападнат, и всеки ще предприеме „такива действия, каквито сметне за необходими“, ако възникне такава ситуация.
„Нападение срещу един е нападение срещу всички. Оставаме единни и твърди в решимостта си да защитим нашия един милиард граждани, да браним Алианса и да опазим свободата и демокрацията си“, посочват страните във финалната декларация.
Именно по тази точка бяха едни от най-сериозните притеснения преди срещата на върха, тъй като американският президент Доналд Тръмп изпращаше противоречиви сигнали по отношение на подкрепата от страна на САЩ. Ден по-рано той заяви, че се ангажира да бъде приятел на страните от НАТО, но че член 5 има „многобройни дефиниции“.
Подкрепата на САЩ е от изключително значение, тъй като страната разполага с най-силната и голяма армия в НАТО.
Съюзниците взеха още едно ключово решение – годишните разходи за отбрана на всяка страна да нараснат до 5% от БВП до 2035 г.
Планът предвижда поне 3.5% от БВП на всяка страна да отиват за директни разходи за отбрана – включително модернизация на армията, изпълнение на целите за способности на НАТО и развитие на военна инфраструктура. Още до 1.5% ще могат да се изразходват за киберсигурност, защита на критичната инфраструктура, гражданска готовност и иновации в отбранителната индустрия.
В документа Русия беше определена като дългосрочна заплаха за евроатлантическата сигурност, а съюзниците се ангажираха да оказват подкрепа на Украйна в дългосрочен план.
НАТО подчертава, че сигурността на Украйна е неразделна част от сигурността на Алианса. Затова държавите членки ще могат да включват директната си помощ към отбраната на Украйна и нейния военнопромишлен комплекс в годишните си разходи за отбрана. Това е ясен сигнал към Москва, че подкрепата за Киев не е временна, а част от дългосрочна стратегия.
Друг приоритет в декларацията е засилването на индустриалното сътрудничество в рамките на НАТО. Лидерите се обединяват около идеята за премахване на бариерите пред търговията с оръжия и технологии между съюзниците, както и за ускоряване на трансфера на иновации и нови технологии. Очаква се това да стимулира създаването на общи производствени линии, включително за боеприпаси, дронове и киберсистеми