За първи път от близо 500 години английски монарх и католически понтифик участваха заедно в църковна служба. Това се случи в Сикстинската капела във Ватикана, където британският крал Чарлз и папа Лъв загърбиха вековете на разделение.
Крал Чарлз, който е върховен управител на Англиканската църква, застана отляво на папата, близо до олтара на капелата, докато Лъв XIV и англиканският архиепископ Стивън Котрел водиха службата.
Чарлз се е срещал с последните трима папи, а Йоан Павел II и Бенедикт XVI са пътували до Великобритания.
Но общи молитни между британски крал и папа не е имало от 1534 г.
Разривът между Лондон и Ватикана датира именно от 1534 г., когато крал Хенри VIII се обявява за върховен глава на новосъздадената Англиканска църква. Решението бележи един от най-драматичните разриви в историята на християнството – и началото на нова епоха.
Всичко започва като лична драма. Хенри VIII иска да анулира брака си с Катерина Арагонска, която не му ражда мъжки наследник. Папа Климент VII обаче отказва да даде разрешение – не на последно място и заради политическия натиск от императора Карл V, племенник на Катерина.
Разгневен, британският монарх предприема безпрецедентен ход – по негово искане парламентът приема Акт за върховенството (Act of Supremacy), с който кралят става „върховен управител на Църквата на Англия“. Така Лондон се отделя от Рим, а папата губи власт над духовните дела на Острова (власт, възстановена съвсем за кратко по време на кралица Мери – б.р.)
Този разрив трае векове. Едва през 1982 г., при папа Йоан Павел II и премиера Маргарет Тачър, Великобритания и Ватикана възстановяват дипломатическите си отношения след почти 450 години.
About the Author
