Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за защита на конкуренцията, с които Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) получи поредното значително увеличаване на правомощията си, след като през лятото се сдоби с нови такива, благодарение на закон за приемане на еврото.
Както тогава, така и сега промените минаха с гласовете на депутатите от управляващите партии ГЕРБ, „Ново начало“, БСП и ИТН. Част от поправките се правят заради препоръки от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), свързани с амбициите на България да стане член, но покрай тях се прокарват и няколко нови свръхправомощия на Комисията за защита на конкуренцията. Както през лятото промените бяха приети без обществено обсъждане и на фона на остри критики от работодателски, работнически организации и представители на бизнеса.
Сегашните поправки в закона дават правомощия на антимонополната комисия да прави проверки на място и когато изготвя секторни анализи. Досега тя можеше да прибягва до този подход основно при санкционните си производства – когато разследва злоупотреба с господстващо положение, картел, заблуждаваща реклама, нелоялни търговски практики при търговията с храни, както и при задълбочена проверка на концентрация.
Притесненията са, че така антимонополния орган може да оказва натиск и тормоз върху конкретни компании. Единственото успокоение е, че такива проверки ще се извършват само след съдебно разрешение на Административния съд-София област.
За целите на проверките на място КЗК ще може да използва външни експерти – компютърни специалисти, които ще бъдат ангажирани само с технически задачи.
Регулаторът получава и възможност да изисква трафични данни от всички телекоми, когато даден IP адрес е част от проверка. Досега законът за електронните съобщения предвиждаше те да се съхраняват основно за нуждите на националната сигурност, за предотвратяване на тежки престъпления, за издирване на лица с влязла в сила присъда или за издирване на хора при животозастрашаващи обстоятелства. По тази причина достъп до подобни данни можеха да получат само службите, полицията и антикорупционната комисия.
Забраната на нелоялни търговски практики при търговията с храни вече ще обхваща всяко „действие или бездействие на купувач в отношенията с доставчик във веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти, ако е в противоречие с добросъвестната търговска практика“. Досега в закона се предвиждаха забрани на нелоялни търговски практики в отношенията между купувачите и доставчиците във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, като беше изреден дълъг списък какви биха могли да са те. Сега липсва ясна дефиниция какво точно означава „противоречие с добросъвестна търговска практика“, което може да доведе до разнопосочни тълкувания.
Освен това глобите, които КЗК може да налага, ако установи нелоялна практика, се увеличават от 300 000 лв. до 10% от годишния оборот.
Приетите текстове бяха атакувани в пленарната зала от опозицията. От „Възраждане“ заявиха, че сега КЗК ще може да се използва като „бухалка“, а от ПП-ДБ също нарекоха комисията „златна бухалка“ и добавиха, че се дават свръхправомощия на КЗК като най-голямата слабост е, че те не са обвързани с обективни критерии, а със съмнения. От „Величие“ посочиха, че новите правомощия на КЗК я превръщат в „нещо като икономическа прокуратура, икономическа полиция, която обаче не носи отговорностите като прокуратурата“.
КЗК е един от най-важните регулаторни органи, който отговаря за контрола на обществените поръчки и всички големи сделки за придобивания или сливания на фирми. Антимонополната комисия проверява жалбите за нелоялна конкуренция и трябва да разкрива картелни споразумения и други видове злоупотреби на пазара. От началото на годината тя е с обновено ръководство като начело застана Росен Карадимов, избран с гласовете на ГЕРБ, „Ново начало“, БСП и ИТН. Допреди неговия избор дълго време комисията беше оглавявана от Юлия Ненкова – майка на бившия депутат от ГЕРБ Александър Ненков.
Още в началото на мандата си Карадимов се обяви за по-големи правомощия на комисията, искането му беше подкрепено от лидерите на ГЕРБ и ДПС-Ново начало Бойко Борисов и Делян Пеевски.
About the Author
