Висшият съдебен съвет (ВСС) иска близо 1 млрд. евро бюджет за съдебната власт за следващата година.
Това означава над 285 млн. евро повече спрямо одобрения бюджет за 2025 г., който възлиза на около 707 млн. евро или над 40% ръст.
Разходите на съдебната власт, около 85%, са основно за заплати на магистратите, като според специализирания сайт Lex се залага ръст от 18% на възнагражденията им през 2026 година. През март заплатите на магистратите и служителите в съдебната система вече бяха увеличени с 16%.
„Неусетно системата удвои бюджета си за четирите години след 2022 г., когато общите разходи бяха 950 милиона, само че не евро, а лева„, се казва в анализ на ИПИ.
Проектът на ВСС предвижда бюджет от:
- 996 193 700 евро за 2026 година
- 1 043 693 100 евро за 2027 година
- 1 142 052 700 евро за 2028 година
Искането за по-високи възнаграждения противоречи на препоръките на Международния валутен фонд и предупрежденията на икономисти, че държавата трябва да „озапти“ бюджетните разходи за заплати.
Към момента няма информация какво предвиждат разчетите на министерството на финансите и доколко ще удовлетворят исканията на ВСС. Съгласно закона, проектът на бюджет за 2026 година трябва да бъде внесен в Народното събрание до 31 октомври 2025 година. Финансовото министерство вече даде заявка, че спази законовия срок, след като тази година държавната финансова рамка беше одобрена 5 месеца закъснение.
Заплатите на магистратите са обвързани със средната разботана заплата на заетите в бюджетната сфера, които нараснаха безпрецедентно в последната година. Доброто заплащане в съдебната система би трябвало да гарантира независимостта на магистратите и задържането на най-добрите юристи в системата. Практиката и случаите с Петьо Еврото, Мартин Божанов – Нотариуса хвърлят сянка върху по тази тема.
Анализаторите от ИПИ отбелязват, че когато се говори за адекватен на социалния и икономически контекст бюджет на съдебната власт, „трябва да припомним, че в неговото необосновано раздуване не изглежда да са отчетени“:
- намаляващото население – само между двете преброявания през 2011 и 2021 г. населението в работоспособна възраст е намаляло с близо един милион лица или 19%;
- работата на съда и прокуратурата през последните години не се увеличава, напротив – броят на свършените дела през 2024 г. е с около 18% по-нисък от този през 2012 г.
* източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)
About the Author
