Мнозинството на ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ и „ДПС – Ново начало“ – прие повторно законите за спецслужбите, с които се отнемат правомощия от президента да одобрява началници в спецслужби. Румен Радев наложи вето, но то беше преодоляно.
С промените парламентът лиши окончателно държавния глава от последна дума при назначаване и освобождаване на председателите на Държавната агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Държавната агенция „Технически операции“ (ДАТО). Седмица по-рано Народното събрание окончателно отхвърли другото ветото на президента върху Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
За по-малко от два часа управляващите приеха повторно двата закона, а скоростното гласуване беше провокирано от отказа на държавния глава да подпише указ за назначаване на настоящия изпълняващ функциите шеф на ДАНС Деньо Денев. Мотивът на Радев – съмненията, че Денев е зависим от Делян Пеевски.
С новите промени шефовете на службите за сигурност вече ще се назначават от парламента по предложение на Министерския съвет. Това на практика означава, че управляващите ще назначават началниците на трите ключови спецслужби за мандат от по 5 години – тоест по-дълъг от един редовен парламентарен цикъл.
Окончателното гласуване на новите правила бе посрещнато с критики от опозицията, която обвини мнозинството, че цели да овладее службите с политически цели.
В четвъртък Народното събрание откри процедура за избор на шеф на ДАНС, като парламентът определи правила за номинирането, изслушването и гласуването на кандидата.
Предложението за председател на ДАНС се внася от Министерския съвет до парламентарната комисия по вътрешна сигурност в срок от седем дни. Гласуването ще бъде успешно, ако кандидатът получи повече от половината гласове на присъстващите народни представители. Това значи, че за избора не са нужни дори 121 гласа, ако в залата не присъстват всички 240 депутати.
Дебатът около правилата не мина без противоречия.
Депутатите от „Възраждане“ поискаха изслушването на кандидата да се проведе пред Комисията за контрол на службите и да бъде предвидено разширено време за въпроси и отговори, публично излъчване по БНТ и БНР.
Мнозинството отхвърли всички предложения на опозицията.