Когато гледах If I Had Legs I’d Kick You, първата ми мисъл беше, че на Роуз Бърн трябва да ѝ връчат „Оскар“ – веднага. Изпълнението ѝ носи наелектризираща енергия, която задава ритъма на целия филм. Затова новината, че е спечелила „Златен глобус“, искрено ме зарадва.
If I Had Legs I’d Kick You е написан и режисиран от Мери Бронстийн. Австралийката Роуз Бърн спечели „Златен глобус“ за най-добра актриса в категорията „комедия или мюзикъл“, макар че за мен филмът е по-скоро хорър по ефекта, който има върху зрителя – хвърля те в състояние на постоянно безпокойство, близко до ужас.
При получаването на наградата Бърн казва, че не е подготвяла реч, шегува се с факта, че изобщо не пее във филма, и признава, че моментът я е заварил неподготвена.
Това е филм за една майка на ръба на изтощението – за състоянието, в което непрекъснатото напрежение и липсата на сън започват да размиват границите между реалност и илюзия. Филмът влиза в пряк разговор с Die My Love на Лин Рамзи – истории, които не търсят утеха или бягство, а държат зрителя в неудобство и напрежение, без да предлагат лесен изход.
В благодарствената си реч Бърн говори за филма като за малък независим проект, стигнал до голяма сцена. Тя напомня, че продукцията е заснета за 25 дни и, по собствените ѝ думи, „за около 8,50 долара“, и благодари на Мери Бронстийн за доверието.
Бърн споменава и защо партньорът ѝ Боби Канавале не присъства в залата: той е на изложение за влечуги в Ню Джърси, откъдето взима брадат гекон за децата им. Родителите ѝ специално са си купили Paramount Plus, за да гледат церемонията от Сидни.
В интервю за ELLE Women in Hollywood Бърн говори за майчинството като за преживяване, белязано от дълбока двойственост – майките едновременно са почитани и пренебрегвани, а за този опит се говори трудно, ако не си непрекъснато щастлива.
По думите ѝ If I Had Legs I’d Kick You отказва да поддържа тази фасада и настоява да се вгледаме по-внимателно – да видим нейната героиня такава, каквато е, дори когато прави лоши, неудобни и трудни за приемане избори.
Роуз Бърн играе Линда – психотерапевтка и майка на ръба, която се опитва да удържи едновременно мистериозното заболяване на детето си, отсъстващия съпруг и разпадащото се ежедневие. Камерата почти не се отделя от лицето ѝ, монтажът не оставя въздух, а ритъмът на филма създава усещане за постоянен натиск.
Заради това темпо и тревогата, която предизвиква у зрителя, филмът често е наричан „Uncut Gems за майки“. Сравнението не е случайно. Сред продуцентите е Роналд Бронстийн – съпруг на режисьорката, дългогодишен сътрудник на братята Сафди и съсценарист на Uncut Gems.
Джош Сафди също стои зад проекта. Макар If I Had Legs I’d Kick You да е изцяло авторско дело на Мери Бронстийн, в него ясно се усеща енергията на този творчески кръг.
Животът на Линда наподобява влакче на ужасите, което не спира да набира скорост, но в този непрекъснат хаос проблясват и кратки, неочаквани моменти на абсурд. Сцени, толкова крайни и неудобни, че предизвикват искрен, нервен смях, познат на всеки от нас. Кой не се питал: колко по-зле може да стане този ден?
Съпругът ѝ (Крисчън Слейтър) е в командировка – присъства единствено като глас по телефона, който изисква, обяснява и обвинява, постоянно напомняне, че тя не успява да се справи. Когато апартаментът им е наводнен и в тавана зейва огромна дупка, тя се превръща в метафора за всички онези неща, които просто се случват и са изцяло извън нашия контрол.
Именно тази дупка принуждава Линда да се премести с дъщеря си в неугледен мотел с агресивна рецепционистка (Айви Уолк) и добронамерен съсед – изигран от A$AP Rocky, с когото тя пуши трева и неуспешно се опитва да избяга от тревогите си. В ролята на нейния колега и терапевт е Конан О’Брайън – с изключително прецизно комедийно присъствие, което не разсейва напрежението, а го изостря.
Детето никога не се появява в кадър – умишлен и премерен ход. То не е източник на вина или конфликт, а просто дете, с безкрайните си въпроси, възклицания и нужди. Присъствието му единствено като глас прави нещо много конкретно: измества фокуса от него към Линда. Така отговорността остава изцяло върху нейните плещи, а усещането за клаустрофобия около ежедневието ѝ се засилва. Филмът ни държи в затвореното пространство на съмненията ѝ – дали е добра майка, дали се справя. Тя дори задава въпроса дали изобщо е създадена за тази роля.
Филмът е вдъхновен от реална криза в живота на Мери Бронстийн – период, в който дъщеря ѝ се разболява тежко и семейството е принудено да се премести от Ню Йорк в Сан Диего за лечение. Именно тогава Бронстийн започва да пише сценария – в изолация, в тясната баня на мрачен мотел, докато се грижи за болното си дете.
Тя подчертава, че If I Had Legs I’d Kick You не е автобиографичен в буквалния смисъл, но е пряко свързан с преживяното – с онова, което самата тя описва като екзистенциален ужас и с усещането, че напълно се разтваряш в ролята на човек, който се грижи за друг. Проектът бележи и завръщането ѝ към киното след дълга пауза, последвала трудния и противоречив прием на дебюта ѝ Yeast (2008).
В интервюта Мери Бронстийн открито споделя, че е наясно – това не е филм за всеки. Той не предлага нито разтуха, нито утеха, а нещо друго – пълно, осезаемо, почти физическо съпреживяване, близко до живота такъв, какъвто е: неумолим, жесток и изтощителен, но подчинен на една сила, заради която всичко си заслужава – безусловната любов.
Актьорите, филмите и сериалите, които спечелиха „Златен глобус“ (пълен списък)
About the Author
