Конфликтът в Близкия изток носи моментен шок, но не се очаква да доведе до катастрофални последници за световната икономика. Мнението е на главния икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов. Той отговаря за икономическите анализи и прогнози на банката от 2005 година насам и не за пръв път в кариерата си следи ефектите от ескалация на напрежението в Близкия изток.
В интервю за „Булевард България“ той прогнозира, че морските пътища на петрола през Ормузкия проток няма да останат блокирани толкова дълго, че да доведат до катастрофални последици за глобалната икономика. Дори ситуацията да се успокои до юни, каквито са прогнозите, за стабилизирането на цените на горивата ще са необходими месеци.
Според него намаляване на ДДС и акцизи не са работещи мерки, защото „рядко ползите достигат до потребителите“, но мерките на държавата за подпомагане трябва да са насочени към уязвимите домакинства и бизнесите, които работят на външни пазари, за да се запази конкурентноспособността им.
Павлов е на мнение, че моментът е добър за България да започне добив на газ от шисти.
Ето и цялото интервю с Кристофор Павлов за възможните сценарии и икономически последствия от кризата в Близкия изток:
В случай, че конфликтът в Иран се проточи – какви мерки следва да се предприемат?
Правителството трябва да е откровено и да каже на домакинствата и бизнеса, че не е в състояние да направи много.
Положението, в което се намират публичните финанси на страната, предполага на този етап на развитието на конфликта в Близкия изток по-скоро да се изчака и да не се бърза с предприемането на мерки. Особено такива, които биха били свързани с голямо нарастване на бюджетните разходи. На този етап трябва да се запазят съществуващите фискални буфери, доколкото ги има, за да има възможност да се увеличат бюджетните разходи в случай на изостряне на енергийната криза.
В същото време България има опит в прилагането на мерки за овладяване на ефектите от шок с цените на енергията и трябва да го използва.
Мерки за затягане на фискалната политика чрез ограничаване на разходите могат да намалят инфлацията, но моментът за такива мерки не е подходящ. Ограничаването на финансираните от бюджета разходи няма да диверсифицира източниците и маршрутите на доставки на газ и суров петрол, а само ще нанесе допълнителна болка на домакинствата в момент, в който те вече са поставени под натиск.
Да се намалява ДДС и акцизи също не изглежда подходящо. Ползите от намаляването на непреките данъци рядко отиват при потребителите. Доколкото някакви промени в данъците могат да се използват за намаляване на негативните ефекти от инфлацията, струва си да се помисли за премахване на пропорционалното облагане на доходите на домакинствата и преход към прогресивна скала на облагане. Това има смисъл по много причини, но в контекста на високата инфлация може също да бъде полезно, тъй като ще способства за смекчаване на асиметричния ефект на инфлацията върху покупателната способност на доходите, където негативните ефекти са най-големи за домакинствата с най-ниски доходи.
Дизайнът на схемата за подпомагане на потребителите на електрическа енергия трябва да се промени. Изливането на значителни за мащабите на българското стопанство трансфери от публичния сектор към бизнеса с надеждата, че последният ще се въздържа да увеличава потребителските цени, невинаги работи. Според мен е нужно да се ограничи размерът на помощта, като тя се насочи най-вече към домакинствата, при това към тези от тях, които имат най-голяма нужда.
Подкрепа за потребителите на електрическа енергия от бизнеса трябва да се предоставя селективно.
Подкрепа трябва да получават най-вече фирми, които има опасност да загубят важни външни пазари, където се конкурират с чужди компании, които получават значителна помощ от собствените си правителства. Успоредно с това българското правителство трябва да работи заедно с другите страни членки на ЕС въпросната държавна помощ да е добре премерена, за да не подкопава конкуренцията в общия европейски пазар.
Какви са сценариите за поскъпването на живота заради продължителността на конфликта в Близкия изток? В какви граници ще се движи инфлацията?
Доколкото може да се съди от цените на фючърсните контракти, пазарите очакват скоро да започне постепенна деескалация на конфликта. Пазарите смятат, че Ормузкият проток ще остане затворен през април, но през май и юни пропускателната му способност ще започне да се възстановява. След юни всички ограничения, свързани с трафика на товари и пътници, би трябвало да отпаднат.
Тоест, преобладаващата представа е, че няма да се стигне до блокиране на морските търговски пътища в региона за период, които може да предизвика катастрофални последици за световната икономика. Запасите от суров петрол и рафинирани нефтопродукти на Китай се оценяват на около 4-5 месеца. Европа е по-уязвима, тъй като почти всичкият суров петрол, който консумира, се внася. Все пак Европа има стратегически резерв за 3 месеца, така че в случай на скорошна деескалация не би трябвало да се стигне до недостиг на суров петрол нито в Китай, нито в Европа.
При разглеждания тук сценарий цената на суровия петрол ще се повиши до около 90 щатски долара за барел средно за цялата 2026 г., което ще представлява ръст от малко над 20 долара за барел спрямо цените, отчетени през 2025 г.. Това е значителен по мащабите си енергиен шок за световната икономика.
Според икономистите на УниКредит шокът с цените на енергията ще доведе до повишаване на инфлацията в еврозоната с 1,3% средно за 2026 г. и забавяне на икономическия растеж с 0,2% спрямо прогнозираните нива преди началото на конфликта. Увеличението на цените се очаква да бъде краткотрайно. Не се предвиждат значителни индиректни ефекти, както и големи вторични инфлационни ефекти в резултат от инфлационния шок, предизвикан от войната в Близкия изток. Икономистите на УниКредит не смятат, че шокът ще има траен ефект по отношение на инфлационните очаквания, които ще започнат да се успокояват по-видимо през втората половина на тази година.
Все пак ЕЦБ се очаква да предприеме две увеличения на основната лихва с по 0,25% всяко през следващите месеци. Така основната лихва ще достигне горната граница на диапазона на движение на така наречената неутрална лихва, или лихвата, при която провежданата парична политика на ЕЦБ не е нито свиваща, нито разширяваща икономиката.
За България очакваме инфлацията да се увеличи с около 2% средногодишно през 2026 г. спрямо прогнозираното ниво от 4% преди началото на конфликта. Ръстът на БВП очакваме да се забави с 0,3% спрямо прогнозата за 2,8% ръст преди конфликта.
Ако кризата приключи сега, колко време ще е необходимо за нормализиране на доставките и съответно какво да очакваме по отношение на цените?
Ако очакваната от пазарите деескалация стане факт, горещата фаза на конфликта би трябвало да приключи до два месеца.
При положение, че няма значимо редуциране на производствения капацитет за добив и преработка на въглеводороди в региона, цените ще започнат да се възстановяват сравнително бързо. Все пак фючърсните контракти предвиждат цените на суровия петрол да останат с около 10 долара за барел средно по-високи през 2027 г. спрямо прогнозите преди конфликта. Връщане на цените на суровия петрол към нивата отпреди конфликта се очаква в края на 2027 г.
Конфликтът вече предизвиква полемика за стъпките, които трябва да се предприемат, за да се увеличи сигурността на доставките и енергийната автономност на Европа.
На първо място, конфликтът оправдава направените през последните няколко години усилия за подобряване енергийната ефективност на европейската икономика. В резултат на предприетите в Европа мерки количеството енергия, необходимо за производство на единица БВП в ЕС, намаля с 15% спрямо стойностите, наблюдавани преди началото на агресията на Русия срещу Украйна. За същия период енергийната ефективност на САЩ се е подобрила само с 3%. Това е забележителен резултат и мерките, които го направиха възможен, се очаква да получат допълнителна подкрепа. Това означава нов тласък за инвестициите във ВЕИ, както и в нови технологии, които водят до по-ефективно използване на енергия.
Очакват се решения за увеличаване на капацитета за рафиниране на нефтопродукти, както и създаване на изцяло нови вериги за производство на синтетичен керосин, за да се намали уязвимостта на Европа при следващ енергиен шок. Също така се очаква решение за увеличаване на стратегическите запаси от суров петрол и газ. Изграждането и попълването на тези нови запаси ще бъде и една от причините цените на петрола и газа да се нуждаят от повече време, за да достигнат стойностите, наблюдавани преди конфликта.
Няма да има бърз отговор от страна на предлагането, въпреки призивите да се разработят нови находища за въглеводороди. Венецуела увеличава добива на суров петрол, но за да се разработят нови находища, бизнесът иска да види реформи, които гарантират сигурността на инвестициите му. Това означава, че ще бъдат необходими поне няколко години преди Венецуела да може да мисли за значително увеличаване на добива от съществуващите находища и разработването на нови.
Проектите за фосилни горива изискват много време, за да се имплементират. След това са необходими още много години, за да се изплатят инвестициите. Едва тогава идва моментът, когато тези проекти започват да печелят. Освен това изглежда инвеститорите са прави да не бързат с увеличаване на предлагането на фосилни горива, защото доминиращата представа е, че ерата на фосилните горива приключва и както каменната ера е свършила преди хората да са изчерпали всички камъни, така и ерата на фосилните горива ще свърши преди всички фосилни горива да бъдат извлечени от недрата на земята.
В този ред на мисли формулираното от ГЕРБ* предложение да се премахне мораториумът върху проучванията и добива на шистов газ изглежда много навременно. Моментът е подходящ за България да започне добив на газ от шисти, тъй като вече са налични технологии, които не увреждат околната среда, а в същото време търсенето на природен газ в Европа ще остане високо в контекста на усилията на ЕС да увеличи сигурността на доставките и енергийната си автономност.
Какви са сценариите за конфликта в Близкия изток и ударите срещу енергийната инфраструктура оттук насетне?
Досега бяхме свидетели на ограничени атаки срещу енергийна инфраструктура на страните от Залива. Цел на атаките бяха най-вече инсталации за рафиниране на суров петрол, както и съоръжения за производство на втечнен газ.
Към днешна дата пазарите не очакват широко базирани, трайни щети за енергийната инфраструктура в региона. Тоест, не се очаква конфликтът да извади от строя за продължителен период от време важна част от капацитета на световната икономика за добив и преработка на суров петрол и газ. Очакваните смущения във веригите за доставки на енергия ще бъдат предизвикани най-вече от блокада на морския търговски трафик и съществуващите ограничения по отношение на съхранението на рафинирани нефтопродукти и газ.
Пазарите не очакват падане на режима в Иран. В ход е смяна на действащите лица, но не е ясно доколко това ще означава промяна в провежданата от режима политика. Пазарите са на мнение, че Иран ще бъде значително отслабен във военно отношение. Така например, смята се, че възможностите на Иран да нанася удари с балистични ракети и дронове ще бъдат значително редуцирани след края на конфликта. Програмите за обогатяване на уран и създаване на ядрено оръжие ще бъдат върнати години назад. Това означава, че важна част от целите, които САЩ и Израел си поставиха при започването на конфликта, в крайна сметка ще бъдат постигнати.
По какво си приличат и по какво се различават конфликтът с Иран и войната в Украйна?
Инвазията на Русия в Украйна доведе до загуба на ключов доставчик на тръбен газ за Европа. Това предизвика дълбока газова криза, свързана с много стрес за индустрията и особено за секторите – големи консуматори на природен газ. Ефектът върху цените беше изключително силен за целия ЕС, като най-неблагоприятно бяха засегнати икономиките от Централна и Източна Европа, които са най-близко разположени до зоната на военните действия. В крайна сметка войната на Русия срещу Украйна предизвика структурно пренареждане на цялата икономика на Европа, особено що се отнася до енергетиката и промишлеността.
Войната на САЩ и Израел срещу Иран предизвика най-голямото прекъсване на доставките в историята на глобалния пазар на суров петрол. По подобие на ефекта, който инвазията на Русия срещу Украйна имаше през 2022 г., атаката на САЩ и Израел срещу Иран доведе до незабавен шок с цените на енергията. Друга важна прилика е, че и двата конфликта изложиха на показ уязвимостта на Европа що се отнася до сигурността на енергийните доставки.
Налице са обаче и важни различия. Когато доставките на тръбен газ от Русия спряха, Европа не разполагаше с алтернативна инфраструктура за пренос на газ. В резултат цените на газа се изстреляха със 180% само в първите две седмици след началото на войната, а през зимата на 2022 г. се наблюдаваха прекъсвания на топлоподаването, производството на електрическа енергия и работата на множество промишлени предприятия.
През следващите няколко години Европа увеличи вноса на втечнен природен газ и диверсифицира източниците си на доставки, като най-големи количества в момента се внасят от САЩ. Така при сценарий на постепенна деескалация на конфликта в Близкия изток, ще бъдем свидетели на значително увеличение на цените на енергията, но не и на остри дефицити на газ, които да доведат до спиране на топлоподаването и продължителни прекъсвания в производствената дейност на зависими от газ предприятия.
Войната в Украйна предизвика трайно отделяне на Европа от Русия що се отнася до доставките на фосилни горива. Последното представлява дългосрочна структурна промяна, която имаше за резултат значително по-голяма инфлация в Европа в сравнение с инфлацията, която войната в Иран се очаква да отключи. Още повече, ако се материализира сценарият за постепенна деескалация, конфликтът в Иран ще има далеч по-краткотраен ефект върху цените в сравнение с инфлационния натиск, на който беше подложена икономиката на Европа поради войната в Украйна.
Друга разлика е, че войната в Украйна засегна производството на електрическа енергия, защото Европа използваше много газови централи. Войната в Иран не се очаква да засегне производството на електрическа енергия. Тя ще има ефект върху транспортните разходи, превозите по въздух и разходите за рафиниране на нефтопродукти, като по този начин ще предизвика по-висока инфлацията, но мащабът на очакваното увеличение на цените е далеч по-скромен и краткотраен от този, който отключи войната на Русия срещу Украйна.
* Мораториумът върху проучването и добива на шистов газ в България беше наложен от ГЕРБ през 2012 година, когато първият кабинет „Борисов“ имаше мнозинство в Народното събрание.
About the Author
