Само за месец домакинствата в България са изтеглили 1 млрд. евро ипотечни и потребителски кредити. Това създава риск от прегряване на икономиката и налива гориво в инфлацията. Предупреждението отправи икономистът Георги Ангелов по NOVA.
Той коментира, че ако България сама не си създава проблеми, може с настоящият темп на нарастване на икономиката да достигне средната покупателна способност в Испания след 12 години, например.
Но сред рисковете, които биха могли да попречат на догонването, той посочи именно бързото задлъжняване на домакинствата.
„В България кредитите растат драматично. Това създава прегряване на икономиката, което краткосрочно е добре, но амо за един месец имаме над 1 млрд. евро ипотечни и потребителки кредити, които икономиката не може да произведе и въпреки това се налива в потреблението. Това в крайна сметка само вдига цените. Това рискува в един момент домакинствата да не могат да плащат, да нямат пари да харчат, защото те ще отиват за покриване на дългове“, обясни икономистът, като допълни, че в добрите времена няма лоши кредити.
Според последната статистика на БНБ заемите на за домакинствата продължават да растат с темп от близо 21%, а жилищните кредити с близо 28% на годишна база.
„Такива устойчиво високи темпове на кредитиране не сме имали от периода преди да се спука предишният имотен балон преди десетилетие и половина“, предупреди още преди ден икономистът.
Именно бързото задлъжняване и непрестанното харчене, което вдига драматично дефицита на страната, са в основата на т.нар. румънски сценарии, който спря растежа на страната и я хвърли в криза.
България все още е в последната група по покупателна способност спрямо средното за Европейския съюз, заедно с Латвия и Гърция.
„Ако не си създаваме сами проблеми, можем да догоним останалите, защото в последните години, въпреки кризите успяваме. Дори понякога кризите отворят ниши, от които да се възползваме, защото българския бизнес е по-динамичен“, обобщи Ангелов.
Преди ден стана ясно, че заради растящото кредитиране БНБ увеличава изискванията към банките за т.нар. антицикличен буфер.
В края на 2024 година централната банка предприе мерки, насочени към кредитополучателите, за да „охлади“ тегленето на дългосрочни заеми. Ниските лихви и високата ликвидност в банковата система обаче продължават да подхранват ръста на кредитирането.
БНБ ще „укротява“ кредитирането с по-високи изисквания към банките
About the Author
