- Мерките за овладяване на цените ще ударят малкия бизнес и конкуренцията;
- Текстовете създават риск от административен произвол и рекет;
- Подобни мерки на теория, исторически и практически са доказали, че не работят и имат обратен ефект – по-високи цени и изчезване на отделни стоки;
- Създават и риск от отменане на правото на свободна търговия.
Това са част от предупрежденията, които макроикономистът Георги Стоев обобщи в интервю за „Булевард България“, след като на дневен ред отново е държавен опит за определяне на „справедливи цени.“
Опитите да се наложи административен контрол върху цените в условията на пазарна икономика исторически винаги са доказвали, че не работят.
Заявки в тази посока са правени неведнъж – и по времето на ГЕРБ, и по времето на тройната коалиция, когато Министерството на икономиката установява, че средните цени на храните всъщност са реалните. Това става след обстоен анализ през 2007 година по времето, когато министър на икономиката и енергетиката е Петър Димитров.
По-късно идеята за таван на цените е „вадена“ от фризера под различни форми – било то на надценката или на печалбата – за последно в кабинета „Желязков“ от земеделския министър Георги Тахов. Тогава заявката отново е да се защити родното производство, но реално дори производителите призовават проектът да бъде оттеглен.
През 2020 година и Румен Радев като президент налага вето върху подобни текстове, заложени в закон за извънредното положение по времето на кризата с COVID19.
Тогава Радев връща на парламента част от поправките, включително тези за борба със спекулата – аргументите му са, че мерките „създават предпоставки за административен произвол“.
„Споделям необходимостта от такава защита и смятам, че такива мерки трябва да има, но в приетия вид законът не дава дефиниция на понятието „необосновано високи цени“, пише в мотивите си през 2020 година Радев и допълва, че „подобен подход създава правна несигурност у задължените субекти, допуска субективност на преценката на контролните органи и създава предпоставки за административен произвол“.
Парадоксалното е, че сега управляващите от „Прогресивна България“ са напът да въведат същите мерки, за които преди 6 години Румен Радев предупреждава, че крият риск.
„Булевард България“ разговаря по темата с макроикономиста Георги Стоев.
Той казва, че освен обратен ефект върху цените и недостиг на стоки, подобен ход може да има много по-тежки дългосрочни последствия.
Според него в случая става дума за „класически PR-трик – пускат се разни бомби, които нищо не означават, за да си купят още някакво време преди хората да разберат колко е гол царят“.
Стоев обаче предупреждава, че мерките звучат като“ опит да се даде повече власт на чиновниците да тормозят малкия бизнес“.
„Текстовете не са категорични в своята дефиниция на понятията и така дават възможност за тълкуване от този, който ги прилага. Това означава, че администраторът от най-ниско ниво става и съдия, и изпълнител по дадения казус и влизайки в една малка баничарница, или сладкарница, или кафене, чиновникът е цар. Той може да поиска каквото си иска в синхрон със закон, който не означава нищо“, казва Стоев. И допълва, че това означава повече рекет, повече подкупи, повече корупция.
Според него тези мерки ще ударят малкия семеен бизнес в България, не толкова търговските вериги.
„Не искам да разделям предприемачите на групи, но все пак е редно да кажем, че една голяма верига разполага с десетки адвокати, които могат да защитят интереса на този работодател, този инвеститор. Една малка пицария, в която работят съпруг и съпруга, като влезе чиновникът от някаква комисия на местно ниво, кой ще го защити?“, казва икономистът. Той още преди година повдигна тази страна на въпроса, когато бяха приети допълнителните правомощия на КЗК и КЗП с със закона за въвеждане на еврото. Сега „Прогресивна България“ предлага действието му да се удължи, а контролните институции да получат още повече права.
Затова предлагах още миналата година гореща линия за защита на малкия бизнес, припомня Стоев.
„Да се създаде гореща линия, на която всеки един малък бизнес да може да звънне и да даде сигнал, че влиза някой от администрацията, който иска да го тормози с цел получаване на подкуп, защото в крайна сметка такъв тип мерки генерират повече корупция. И това на всички е ясно“. По думите на икономиста „странното в случая е, че го генерира една партия, която дойде на власт с идеята да се бори срещу корупцията. Това е парадоксът на този казус“.
На практика КЗК и КЗП имат повече правомощия от близо година, но „политиците обикновено имат склонността да казват, че предишната администрация не се е справила и те ще се справят по-добре. Не смятам, че им дължим това доверие“, казва още икономистът.
„На теория няма да проработи, исторически не е работило и в практиката, ако изобщо тези мерки бъдат въведени, ще бъдат с неприятен ефект върху бизнеса“, обобщава Стоев и подчертава, че подобен подход всъщност се използва за разправа с конкуренцията.
„Някой, който е по-близък до чиновника, ще изпрати сигнал срещу конкурент, да речем автосервиз или нещо такова, за да може да увеличи собствените си клиенти и с такива мерки разрушаваме конкуренцията и увеличаваме разхода за бизнеса. Естествено е, че в крайна сметка и потребители ще видят по-високи цени“, казва икономистът.
„Отново парадокс на тази нова власт – тя идва с идеята, че ще се бори с цените, тя всъщност ще ги вдигне по този начин“, допълва Стоев.
Освен обратен ефект – тоест по-високи цени, новиге мерки в дългосрочен план ще имат много по-тежки последствия.
„Най-тежкият ефект е, че България уби имиджа си на добро място за правене на бизнес и изобщо място за живот.
България, ако, разбира се, тази партия тръгне по този път, се превръща в страна, която избира да върви срещу свободата на хората да търгуват, да купуват, да продават, да произвеждат и съответно става място, което не е привлекателно да се прави бизнес и изобщо не е привлекателно да си живее с тази страна“, казва Стоев. А този дългосрочен ефект всъщност може да се усети много по-скоро като последствие от подобна политика.
Нещата, които се правят, невинаги са с лоши намерения. Невинаги целта е да се даде повече власт на някой приближен чиновник или на партия, която има контрол в дадени области, да има повече ресурси за влияние и корупционни практики. Понякога и много често дори става с добри намерения, казва още Стоев.
„Аз съм абсолютно убеден, че Жан Виденов и Румен Гечев1 преди 30 години и те си вярваха, че правят нещо добро за България“, обобщава макроикономистът.
Според него в момента законопроектите се ползват като PR ход, който „купува време на управляващите да се осеферят какво предстои да се прави, защото те в момента очевидно не знаят или поне така изглежда по сигналите, които излъчват“. По думите му новите управляващи са били изненадани от пълния мандат за управление, който са получили, и сега „не знаят какво да правят“.
Опасността обаче остава, защото „такава реторика – тя се трупа. Хората започнат да свикват, да губят рефлекс. Това е синдромът на бавно сварената жаба – съвсем лекичко ви покачват градусите и един ден се събуждате сварени. Така че недейте, включително тези, които са гласували за Радев, недейте да се успивате от тези неща, бъдете нащрек. И бъдете готови да свалите това правителство в момента, в който посегне на вашата свобода – да сте свободни потребители, търговци и свободни европейци“, призовава Стоев.
Макроикономистът предупреждава още, че ако се тръгне по този път с „малка загуба на свобода, оттам нататък въображението на политиците е безгранично“.
Той припомня, че Хърватия първоначално налага таван върху цените на основни стоки при въвеждането на еврото, но в крайна сметка резултатът е недостиг на някои и стоки и поскъпване на други.
„В момента, в който си им казали, че ще замразят цените след един месец, вече търговците са ги вдигнали, защото са знаели, че ще бъдат замразени.
Тоест, ефектът на инфлацията е бил самосбъднало се пророчеството – самото правителството е предизвикало инфлацията в Хърватия“, припомня Стоев.
Според него основната задача трябва да е най-напред да се вкарат в ред публичните финанси, така че държавата да може да реагира адекватно и да „гаси пожари“ с таргетирани мерки към най-уязвимите, вместо да рискува свободната търговия в страната.
„Но това правителство, поне в първите му дни не показва, че мисли за следващите дни, за след няколко седмици или месеца. Те се държат така сякаш ще са на власт много кратко време. Надявам се да се появи по-скоро някакъв проблем с прегрупирането. Те самите може би са изненадани колко убедително спечелиха изборите.
Може би са си представяли, че ще ги спечелят в някакво миноритарно участие с някаква коалиция и ще могат да се оправдават с партньорите си, но случаят не е такъв.
Хората им дадоха пълната власт и те в момента не знаят какво да правят с нея или поне така изглеждат, обобщава Стоев.
1 Жан Виденов е премиер на България от БСП, на Румен Гечев – финансов министър. Тогава страната на практика е докарана почти до фалит.
Георги Стоев: Да не позволяваме чиновници да срутят доверието във въвеждането на еврото
About the Author
