“Евровизия е геополитика” – това е най-честото оправдание за лошите песни на конкурса. И все пак не можем да отречем, че когато представителят на Кипър каже с апломб “И Киииипъъъъър дава своите 12 точки на ….”, всички знаем, че следва името Гърция. Някои причинно-следствени връзки във вота за песните са очевидни, други са плод на по-сложни и актуални геополитически динамики.
Няма как да не направи впечатление обаче, че въпреки уникалната песен на DARA, която дори президентът на Австрия Александър Ван дер Белен тананика вече, съседите ни от Балканите не гласуваха за нас. Нито ние за тях.
Помолихме Весела Чернева – експерт по външна политика и международни отношения и заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) да анализира резултатите от песенния конкурс извън музикалната част – през актуалните политически събития в Европа.
- Ако гледаме резултатите от Евровизия, можем да разчитаме повече на северни партньори като Дания, Латвия или Великобритания, отколкото на вота на нашия регион.
- Песните от Балканите също не привличат българската публика.
- Нашите непосредствени съседи обаче няма да се преместят – и макар следващата Евровизия в София географски да им бъде удобна, привличането им към разговори за общи интереси и цели ще отнеме много повече усилия.
В самолета на връщане от Тирана попадам на заглавието: „Правилен ли беше бойкотът на Евровизия?“. В материала експерти обсъждат решението на петте страни да не присъстват във Виена в знак на протест срещу действията на Израел в Газа. Някои го оправдават по аналогия с изключването на Русия от конкурса след началото на войната в Украйна, други виждат начин за противодействие на правителството на Бенямин Нетаняху, инвестирал много средства и усилия в тази кампания по публична дипломация. Но независимо от мненията, темата за Евровизия като арена на геополитически жестове продължава да занимава наблюдатели и публика.
Публичната дипломация е изключително важна и за Албания, страната, в която прекарах първите дни след конкурса. Албания е кандидатка за ЕС, приемана за една от водещите в този процес заедно с Черна гора, а сред албанското общество Европа се радва на над 90% одобрение.
Но някои от страните членки гледат скептично на Албания. Проучванията на Евробарометър показват, че средно в ЕС 45% подкрепят, а 44% се противопоставят на членството на албанците. Най-силна е съпротивата във Франция и Нидерландия – а и френските зрители на Евровизия дадоха едва 4 точки на албанската песен.
През последните години огромните туристически потоци към красивите адриатически брегове на Албания промениха стереотипите за страната, но пътят към умовете и сърцата на европейските общества все още остава дълъг.
Затова през февруари премиерът Еди Рама и сръбският президент Александар Вучич публикуваха съвместна статия във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, в която защитиха тезата, че заради трудностите в разширяването е най-добре кандидатките да влязат в Единния пазар и Шенген, а да се лишат от собствен комисар и право на вето (към което страните членки имат особена алергия заради Орбан).
Тази стратегия не беше посрещната с възторг в Черна гора, защото Подгорица се надява да приключи преговорите с ЕК още тази година и да получи пълния пакет на членството.
Подходът на Вучич и Рама повдигна доста вежди в Брюксел: може би те се надяват да влязат в Общия пазар без никаква борба с корупцията и върховенство на закона?
На второ четене общата статия не е знак за затопляне на отношенията между Сърбия и Албания, нито на ниво политици, нито между хората.
Как иначе да се тълкува фактът, че сръбската песен получи едва 3 точки от албанците, а пък албанската – само една от Сърбия?
Може би действията на двамата им лидери трябва по-скоро да се тълкуват като знак към Европа, че те си се представят като двете основни регионални сили на Западните Балкани, с всички възможни последствия при неуспех на европейската интеграция.
Неслучайно Молдова – друга кандидатка за членство, все по-често подхвърля възможността за обединение с Румъния. Във времена на несигурни граници обединението би я стабилизирало както по отношение на руското влияние през Транснистрия, така й ще й даде безотказна писта към ЕС. Оказа се, че Молдова е дала на Румъния в Евровизия едва 15 точки, вместо максималните 24, което стана причина директорът на обществената телевизия в Кишинев да си подаде оставката.
Междувременно темата за разширяването получи внезапен тласък. В писмо от последните дни германският канцлер Фридрих Мерц настоява за „асоциирано членство“ за Украйна (без право на глас) и постепенно присъединяване на Западните Балкани, които да могат да присъстват на Съвети, където се обсъждат теми от интерес за тях. Разделянето на кандидатките в две различни писти е логично, ала никой досега не смееше да го изкаже на глас.
Какво означава всичко това за България?
Съдейки по резултатите от Евровизия, можем да разчитаме повече на северни партньори като Дания, Латвия или Великобритания, отколкото на вота на нашия регион. Политически погледнато, българското вето на Северна Македония от 2018 г. нанесе големи щети на образа на страната, а бездействието на правителствата след консенсуса от 2022 г. не спомогна този образ в региона да бъде променен.
И докато българите харесват и гласуват за песните на южните страни – Кипър, Малта, Гърция и Израел, песните от Балканите също не привличат българската публика. Все пак обаче нашите непосредствени съседи няма да се преместят – и макар следващата Евровизия в София географски да им бъде удобна, привличането им към разговори за общи интереси и цели ще отнеме много повече усилия.
Връщайки се към феноменалния резултат на DARA тази година, тя не само донесе огромна възможност за България, но и разреши геополитическата драма на Евровизия 2026. Избягването на „кошмарния сценарий“, както Политико нарече възможността Израел да излезе първи, беше съдбовно за конкурса. Иначе музиката и талантът ще продължат да обединяват – а те на Балканите са много и много подобни.
About the Author
