Световната премиера на най-новия филм на грузинския режисьор Леван Когуашвили – „Гурия“ (Guria), ще бъде на 83-ия Международен филмов фестивал във Венеция, който ще се проведе от 2 до 12 септември.
Филмът ще участва в конкурсната секция Venezia Spotlight. Български копродуцент е Стефан Китанов чрез компанията „Арт Фест“, а проектът е реализиран с подкрепата на Националния филмов център.
Сценарият е написан от Когуашвили и неговия дългогодишен творчески партньор Борис Фрумин. Действието се развива в западната грузинска област Гурия и разказва за несбъднатите надежди след разпадането на Съветския съюз.
Главният герой е овдовял производител на лешници, който търси купувачи за реколтата си и възможност да започне живота си отначало. Историята преминава през бедността, абсурда, любовта, насилието и надеждата в живота на хората от региона.
Леван Когуашвили е сред утвърдените имена в съвременното грузинско кино. Преди да се насочи към режисурата, той работи като журналист. Учи кинорежисура в Москва и Ню Йорк, а миграцията е сред повтарящите се теми във филмите му.
„Гурия“ е поредният негов филм с българско участие. Предишният – „Брайтън 4“, също е копродукция с България и през 2021 г. печели три награди на фестивала „Трайбека“ – за най-добър международен игрален филм, сценарий и актьор.
„Брайтън 4“ е третият пълнометражен игрален филм на Когуашвили след „Улични дни“ и „Срещи на сляпо“. „Срещи на сляпо“ получава повече от 20 международни награди, сред които три отличия на София Филм Фест.
В интервю за БНР през 2021 г. режисьорът разказва, че намира вдъхновение за филмите си в действителни истории.
„Живях в Ню Йорк няколко години, там учих кинорежисура. Изследвах живота на нелегалните мигранти и мигрантите като цяло. Този свят предоставя ужасно много истории – от трудностите и приспособяването към американския начин на живот до документацията и бюрокрацията. Бях щастлив да бъда сред тези хора и да чуя техните истории“, казва Когуашвили.
По думите му откриването на своеобразен бивш Съветски съюз в Америка му е предоставило изключително интересна творческа среда.
„Смятам, че трагедиите трябва да бъдат разказвани като комедии, тъй като това ги прави по-интересни, по-дълбоки и по-човечни. Всички мои любими филми имат този характер“, казва още режисьорът.
About the Author
