Премиерът Румен Радев и вицепремиерът Иво Христов задействаха неочаквана атака срещу Българското национално радио, която преля и в обвинения „на едро“ срещу цялата журналистика.
В четвъртък първо Христов обвини БНР в неспазване на стандартите на обществените медии – за разлика от мнението му за БНТ, в чийто ефир гостуваше в този момент и в която той беше водещ преди години.
На следващия ден Радев не само не се разграничи, а и разшири нападките.
Кореспондентът на БНР в Плевен Латинка Светозарова, която отразяваше посещението на Радев в града, го попита дали приема мнението на Христов, че „олигархията е превзела българските медии“ и ако да – кои са олигарсите, които според него стоят зад БНР.
„И медиите, и политиката се крепят на доверието на обществото. Когато това доверие се загуби, естествено е да има и такива оценки и реакции. По доста различни социологически проучвания повече от 60% от бг граждани търсят информация и разчитат на източници извън официалните медии. Надявам се, че медиите ще заработят така както институциите, за да се върне обратно доверието от обществото„, беше отговорът на Радев.
Тук репортерът от БНТ Иво Никодимов му цитира други данни от годишния доклад на института Ройтерс, според които близо 60% от българската аудитория се доверява на двете обществени медии – БНТ и БНР.
Радев не отрече това – но и продължи по същата линия:
„Мисля, че медиите, които пледират за свобода на изразяването, не трябва да се притесняват от такива констатации – това не са някакви присъди, това са констатации от вицепремиера Иво Христов“.
На въпроса дали тези констатации са лично мнение на Христов или са обща партийна позиция на „Прогресивна България“, Радев не даде ясен отговор, а каза: „Всеки има право на лично мнение„.
Поведението на Христов беше осъдено от медийния регулатор – Съвета за електронни медии – макар и без подкрепата на Къдринка Къдринова (от квотата на Румен Радев).
СЕМ нарече неприемливо „високопоставени представители на изпълнителната власт да противопоставят двете обществени медии“.
БНТ и БНР разчитат почти изцяло на издръжката от държавния бюджет, който е пряко зависим от волята на мнозинството в Народното събрание.
„Нагледали сме се на много примери за тенденциозни рубрики и говорители. Аз очаквам българската журналистика и медии да са в тон с високите очаквания на нашето общество, за да имаме обективно, безпристрастно поднасяне на факти. Да не се измислят факти. Когато водещи на популярни рубрики вкарват думи в устата на политически лидери, които те не са произнасяли, има какво да работим“, беше обяснението на Радев.
Той така и не даде конкретен пример с журналисти или „рубрика“ от БНР, в която новините са били изопачавани.
Вместо него – това направи евродепутатът от „Възраждане“ и бивш водещ по БНР Петър Волгин, който нападна бившите си колеги.
Според него – в радиото работели „много съвестни и талантливи хора“, но трудът им бил „омърсен от няколко жени в предпенсионна възраст, които са окупирали ефира“.
Отново според мнението на Волгин – проблемът е, че „въпросните пет-шест са радиовъплъщението на жълтопаветния умнокрасивитет“.
Всъщност самият той направи политическата си кариера на фона на дългогодишни критики за нарушаване на принципа на плурализъм.
About the Author
