За много хора лятото е терапия – от стреса, натоварените делници, домашните на децата, къщната работа. Когато пясъкът вече е изтупан от плажните кърпи, куфарите са прибрани, а снимките от морето бавно потъват в телефона, на мястото на безгрижните сутрини и лежерните дни се връщат алармата на телефона, училищните приготовления и работните срещи.
Да посрещнем септември!
Той не идва с фанфари, а с клаксоните в задръстванията. Сменя се и декорът – виждат се първите пожълтели листа, по-хладният въздух дразни привикналата на слънцето кожа, вечерта ни изненадва рано. Седмицата пак добива конкретни дни. Някак лятото съществува по-убедително далеч от вкъщи.
Идва и онова трудно определимо септемврийско настроение с по-малко енергия, щипка меланхолия и подмолния тормоз на понеделниците. Едни ще кажат „психология“, но и физиологията има думата.
Краят на отпуската, по-късият ден и връщането към срокове и задължения ни се отразяват. През лятото не сме разместили само календара – променили сме часовете за сън и хранене, движението, менюто, а често и количеството алкохол. Вечерята едва ли е започвала по светло, закуската вероятно се е намествала върху обяда, а нагласата „само по едно-две“ е спирала с броенето след полунощ.
За здравия организъм няколко такива седмици не са катастрофа. Човешкото тяло се приспособява – не изпада в паника от порция пържени картофи и литър вино, нито бие аларма, ако изгълтаната морска вода е повече от питейната. Емоцията на лятната почивка превръща всеки лек дискомфорт във философски experience.
Но макар и терапевтично, лятото има своите странични ефекти. Организмът ни не прави разлика между коктейл с гледка към морето и същия коктейл в кухнята у дома. За него алкохолът е токсини и калории, а промененият хранително-двигателен режим е поредица от съвсем конкретни метаболитни задачи.
Една немалка част от тази лятна аритметика се пресмята в черния дроб.
Ако човешкото тяло беше корпорация, черният дроб щеше да е отделът, чиято длъжностна характеристика не се побира на една страница. Той участва в обмяната на въглехидратите, мазнините и белтъците, складира гликоген, витамини и минерали, произвежда жлъчни сокове, преработва алкохола и участва в разграждането на множество лекарства и всякакви други токсини.
А когато за по-дълъг период приемаме повече калории, отколкото изразходваме, излишъкът си го носим заедно с куфарите. Част от него може да бъде преобразуван в мазнини, а при определени условия започват да се натрупват и триглицериди в самите чернодробни клетки. Звучи учебникарско, но приемете, че колкото и да е толерантен организмът към отпуските, счетоводството му не е.
Една богата вечеря няма да „омазни“ черния ви дроб, както една салата на следващия ден няма да го „прочисти“. Значение има натрупването в седмици и месеци, в които повече калории, повече алкохол, по-малко движение и вече съществуващи метаболитни рискове постепенно променят баланса.
И тук има една особеност, която прави черния дроб доста неудобен събеседник – той мълчи и търпи. Води сметките, но рядко изпраща фактура. Натрупването на мазнини може дълго да протича без симптоми, тъй като черният дроб няма рецептори за болка. Трудно е да го посочим с пръст и да кажем: „Ето, обажда се“.
Затова началните промени нерядко се установяват случайно при лабораторни изследвания или ехография.
Връщането към работа и училище естествено подрежда часовете за ставане, хранене и сън и дава добър повод да подредим и останалото. Не е нужно това да започва с детокс, глад или обещание да не докосваме сладко.. Черният дроб разполага със собствени сложни системи за преобразуване и обезвреждане на веществата и това, което можем да направим за него, е да му осигурим по-добри условия за нормална работа.
Често това е балансирано хранене, движение, разумно отношение към алкохола и достатъчен прием на необходимите вещества. Когато това не може да стане съвсем по график, на помощ идва целенасочената подкрепа. Не като индулгенция за начина ни на живот и със сигурност не като магическа гумичка за летните излишества, а като начин организмът да получи вещества, които участват в нормалните му физиологични процеси.
Едно от тях е холинът. Името му няма славата на витамин С или магнезия и едва ли някой се събужда с мисълта дали е приел достатъчно холин. Но в биохимията няма малки роли – само вещества с по-слаб PR. За черния дроб холинът има поддържаща роля поне с една номинация за „Оскар“, тъй като той допринася за нормалната му функция и участва в метаболизма на мазнините (точно онзи процес, за който вече стана дума).
До него в продуктите за подкрепа на чернодробната функция често застават две растения с доста по-дълга „творческа“ биография:
Белият трън и артишокът.
Белият трън е познат от векове, но съвременният интерес към него е насочен най-вече към силимарина – комплекс от активни вещества, извличани от семената. Силимаринът е и причината белият трън да се е превърнал почти в запазена марка на растителните формули за черния дроб. Освен че има антиоксидантни свойства, той участва и в в процесите, които протичат в чернодробните клетки.
Артишокът идва от малко по-различна посока. Отвъд вкусовите му качества, които го правят изтънчена част от средиземноморската кухня, във фитотерапията листата му се свързват традиционно с храносмилането и отделянето на жлъчен сок. А той се произвежда от черния дроб и е важна част от усвояването на мазнините.
Така трите съставки разпределят различна, но допълваща се роля. Холинът се грижи за нормалния липиден метаболизъм, белият трън внася силимарина, а артишокът заздравява връзката с жлъчната и храносмилателната функция.
Съвременните формули събират тези съставки не за да „детоксикират“ черния дроб (между другото доста подвеждащо медийно клише, при положение че елиминирането и преработването на редица вещества е част от собствената му длъжностна характеристика), а като грижата за нормализирането и облекчаването на функцията му. Такава комбинация от холин, екстракт от бял трън и артишок е хранителната добавка Допелхерц ХепаБаланс Екстра. Това си е облекчение и обещание за рестарта, от който имаме нужда.
А мястото му е точно тук, не защото хранителната добавка може да превърне августовските залитания в септемврийска добродетел, а защото добрата грижа заличава малките стъпки накриво и задава посоката.
Ако лятото наистина е било терапия, значи си е свършило работата. А септемврийската сметка нека е поне инвестиция в здраве.
About the Author
