Покойният режисьор Дейвид Линч остави след себе си незаличима следа в света на киното, но голяма част от оформянето на неговия специфичен авангарден стил е дълбоката му връзка с музиката.
Звукът е неразделна част от неговия филмов свят. Режисьорът сам композира музиката за много от продукциите си, издавал е албуми, сътрудничил си е с други артисти и най-вече е вдъхновявал множество творци.
Музикалното издание „Rolling Stone“ отбелязва, че режисьорът е майстор на това как да използва добре познати песни във филмите си. Независимо дали става дума за поп хитове или авторски композиции, подходът му води до моменти, които понякога са смразяващи, често зашеметяващи и почти винаги изненадващи.
В този списък е събрано част от музикалното наследство на Линч.
“In Heaven” от филма Eraserhead (Гумена глава)
Линч композира голяма част от саундтрака на дебютния си филм „Гумена глава“, излязъл през 1978 г. Той предначертава както дългата му филмова кариера, така и трайния му интерес към използването на музика като част от повествованието.
98-секундната „In Heaven“ е важна част от първия филм на Линч. Тя се изпълнява от Жената в радиатора – героиня, която живее в радиатора на главния герой Хенри Спенсър.
Емблематичната мелодия, написана от Линч и Питър Айвърс, впечатлява киноманите, а след това намира популярност и сред феновете на инди рока. Съществуват множество кавъри на песента, която започва да се появява в сетлистите на рок групи като Devo, Tuxedomoon, Bauhaus и Pixies.
Анджело Бадаламенти и музика от „Twin Peaks“ (Туин Пийкс)
Линч си партнира с композитора Анджело Бадаламенти за първи път през 1986 г. за филма „Синьо кадифе“. Работата им води до дългогодишно партньорство, от което се ражда един от най-емблематичните инструментали – този за телевизионната поредица „Туин Пийкс“.
Режисьорът искал да създаде нещо запомнящо се като съпровод за мистериозната си драма и си представял песента по следния начин:
„Трябва да започва с усещането, че си в тъмна гора, а след това преминава към нещо красиво, което да отразява проблемите на младо момиче. След като ги разберем, се връщаме към нещо, което е тъжно и мрачно“, спомня си Бадаламенти за работния процес.
От първия път композиторът създава призрачната „Песен на Лора Палмър“ – един от многото акценти в може би най-влиятелните саундтраци на всички времена.
Независимо дали е само в инструментал или с вокалите на Джули Круз, зловещата мелодия се превръща в толкова голям хит, колкото и самата поредица за „Туин Пийкс“.
Моби и песента „Go“
Саундтракът на „Туийн Пийкс“ вдъхновява поколение музиканти и режисьори.
Американският изпълнител Моби е един от тях. През 1991 г. той използва част от основната песен на филма в своя сингъл „Go“. Това се превръща в най-популярното парче в неговата дискография.
Години по-късно през 2009 г. Линч режисира негов музикален видеоклип към песента „Shot in the Back of the Head“.
„Wicked Game“ във филма „Wild at Heart“ (Диво сърце)
Творбата на американския изпълнител Крис Айзък излиза през 1989 г., но се превръща в хит чак след като е включена във филм на Линч година по-късно.
Режисьорът я използва в романтичната си криминална драма „Диво сърце“ от 1990 г. с участието на Никълъс Кейдж и Лора Дърн.
„I’m Deranged“ от филма „Lost Highway“ (Изгубената магистрала)
Легендарният Дейвид Боуи е част от света на Линч много преди песента му „I’m Deranged“ да се появи в началото на филма му от 1997 г. „Lost Highway“.
Самият Боуи също е фен на творчеството на Линч и дори е участвал в „Туин Пийкс“ през 1992 г. Впоследствие иконата на рокендрола базира части от своя албум „Outside“ на сериала.
През 1997 г. Линч избира да открие психологичния си трилът „Изгубената магистрала“ с хита на Боуи „I’m Deranged“. Тя дава тон на „най-тревожния филм“ на режисьора, както го описват някои критици.
В саундтрака са включени парчетата на Smashing Pumpkins и Marilyn Manson с идеята тези забележителни артисти да бъдат представени на по-младото поколение зрители.
Дейвид Линч, „Thank You Judge“
През 2001 г. Линч започва да се занимава все повече с музика и издава дебютния си албум „BlueBOB“.
Описван като индустриален блус албум, BlueBOB включва музика, написана съвместно от самия Линч и аудиоинженера Джон Неф. Той е с елементи на рокендрол, сърф рок и хеви метъл.
Най-големият хит от този проект е именно „Thank You, Judge“.
Дейвид Линч и Карън О, „Pinky’s Dream“
През 2011 г. Линч издава още един албум, озаглавен „Crazy Clown Time“, в който се откроява електро-поп парчето „Pinky’s Dream“.
Вокалите са на Карън О – фронтдама на нюйоркската рок група Yeah Yeah Yeahs от първото десетилетие на 21 век.
Дейвид Линч и Лике Ли, „I’m Waiting Here“
В третия си албум „The Big Dream“ режисьорът си партнира със шведската изпълнителка Лике Ли. Двамата написват парчето „I’m Waiting Here“ – описвано като „депресарски рок антихит“.
То е вдъхновено от музиката през 50-те години и според критиците много прилича на работата на Линч от 80-те.
Кристабел и Дейвид Линч, „Sublime Eternal Love“
Последният албум на „Cellophane Memories“ е в сътрудничество с изпълнителката Кристабел.
Това е и последното „съкровище“ от музикалното наследство на режисьора. Лийд сингълът „Sublime Eternal Love“ излезе миналата година
Рецензентката на Associated Press описва проекта като „сюрреалистичен“ и „труден за категоризиране в рамките на един жанр“. Тя твърди, че той може да бъде определен единствено чрез „суровите си текстове и звукови пейзажи, носени от хипнотичните вокали на Кристабел“.
About the Author
