Ендокринологът Светла Данчева: Защо диетите, които работеха на 30, вече не помагат на 50

Spread the love

Храните се както преди, но качвате килограми. Ограничавате порциите, а познатата диета вече не дава същия резултат. Около менопаузата това може да се превърне в изтощителен опит да върнете тялото си към правила, на които то вече реагира различно.

Ендокринологът д-р Светла Данчева нарича крайното ограничаване на храната в този период „биологичен капан“. В разговора ни тя обръща внимание на мускулната маса, съня и ежедневните навици, както и на хормоналните промени, които заслужават лекарска оценка.

Д-р Светла Данчева е специалист по ендокринология и болести на обмяната с професионални интереси в областта на диабета, затлъстяването и хормоналните нарушения. В практиката си работи с пациенти със заболявания на щитовидната жлеза, инсулинова резистентност, остеопороза и менструални нарушения.

Тя работи и в Blue Longevity – клиника в София с фокус върху превантивната медицина и дълголетието. Екипът съчетава лекарски консултации, лабораторни изследвания и оценка на физическото състояние с индивидуални планове за хранене, движение и сън.

Д-р Данчева ще бъде сред лекторите на третото издание на форума ,,Жени без пауза 3: Мено- и андропауза под един покрив”, който „Булевард България“ организира на 10 октомври в Регионалния център за съвременни изкуства ,,Топлоцентрала”. Нейната тема е ,,Фокус и активно дълголетие – ролята на тестостерона при жените”.

Пълен списък с всички лектори и зона за регистрация може да намерите тук.

Много жени започват строги диети, когато забележат промени в теглото си около менопаузата. Може ли прекаленото ограничаване на храната да работи срещу тях?

Много тежкият калориен дефицит и строгите диети в перименопаузата или след менопаузата могат да се окажат биологичен капан.

Тогава се задействат механизми за запазване и съхраняване на енергията. Жената има чувството, че вече и „от въздуха“ трупа килограми. Затова е важно храненето да бъде балансирано и да не се преминава към крайности.

Самото ограничаване на храната е физиологичен стрес за организма. Хроничният стрес може да повиши кортизола, а това допълнително да подпомогне натрупването на излишни килограми и забавянето на метаболизма.

Това ли е биологичният капан – организмът да реагира на ограниченията като на стрес?

Да. Има и генетичен фактор. Обяснявам на пациентите си, че ние не сме първите хора на тази земя. Човешкият вид съществува от много дълго време.

Нашите поколения живеят с изобилие от храна, с поне три хранения дневно и с толкова много налични въглехидрати. Исторически условията са били съвсем различни.

Обяснявам го образно: след 40–50 години жената вече няма същата сила да гони сърничката, да я хване и да си достави храна. Организмът се стреми да съхрани приетите калории, защото няма сигурност дали на следващия ден ще има храна.

Това е една от причините в тази възраст да започваме да трупаме килограми.

Какво се случва с метаболизма и хормоналния баланс около менопаузата?

По време на перименопаузата и в периода след менопаузата метаболизмът се забавя. Намаляват мускулната маса и енергийният разход. Организмът навлиза в период на забавяне.

Спадът на естрогена ни насочва към режим на запазване – каквото хапнем, да го натрупаме. Променят се и хормоните, свързани с глада. Активират се механизми, които ни карат да ядем повече, да търсим по-сладка храна и да складираме енергия за момент, в който организмът може да няма достатъчно храна.

Кои фактори определят как ще остарява една жена – генетиката, хормоните или начинът на живот?

Комбинацията от трите. Гените, начинът на живот и хормоните определят как ще остаряваме.

От генетиката зависи например колко костна тъкан ще натрупаме и с каква скорост ще се обновяват клетките. Но начинът на живот и хормоналните промени влияят върху това кои гени ще се включат и кои ще се изключат в определен момент.

Можем да имаме прекрасни гени, но факторите на външната среда – облъчване или дори тютюнопушене – да повлияят неблагоприятно на този потенциал.

Кога е правилният момент да започнем да мислим за активно дълголетие?

Сега, веднага. Независимо на колко години сме. Качеството на живота ни на 70–80 години зависи от това, което правим сега – независимо дали сме на 30, 40 или 50.

Десетилетието между 30 и 40 години е времето, в което трябва да запазим натрупаното на младини – костната и мускулната тъкан. Но за жената това е и много рисково десетилетие, с голям емоционален, професионален и домашен стрес: деца, кариера, семейни ангажименти.

Това може да доведе до леко завишени нива на кортизола, които да ни насочат към инсулинова резистентност, а оттам – към затлъстяване и натрупване на килограми.

Между 40 и 50 години жената започва да осъзнава, че познатите ѝ подходи вече не работят по същия начин. Преди си е казвала: „Ще направя диета за една седмица и ще сваля излишните пет килограма“. В тази възраст обаче процесите се забавят. Навлизаме в перименопаузата, организмът реагира различно и се адаптира много по-бавно.

След 50 години особено важно е да пазим мускулната сила, гъвкавостта и ставите. Да следим сърдечносъдовата система и когнитивните функции. Всичко това е част от грижата да имаме здраве и на 80–90 години.

Защо мускулите са толкова важни за здравословното остаряване?

Преди няколко години бях прочела израза, че животът между 40 и 70 години е мускул.

Като се замислим, хората с добре изградена мускулна маса имат възможност да живеят по-пълноценно и качествено. Най-малкото мускулите са като външен скелет на организма. Здравата мускулатура предпазва по-възрастните хора от падания.

В по-напреднала възраст едно падане и счупване – на тазобедрената област, на прешлен или на друга кост – може да има много тежки последици както в краткосрочен, така и в по-дългосрочен план.

Освен това мускулите ни осигуряват добър метаболизъм. Чрез тях изразходваме енергия. Когато имаме здрава и пълноценна мускулатура, можем по-добре да поддържаме телесното си тегло и да се предпазваме от натрупване на мастна тъкан.

Колко могат да направят сънят, движението и храненето? Могат ли да компенсират неблагоприятните промени?

Сънят, движението и храненето представляват близо 80% от факторите, които контролират остаряването. Те са в основата на дълголетието, или т.нар. longevity, за което толкова се говори.

Добрият сън, движението и храненето могат в голяма степен да компенсират хормоналния дисбаланс, защото влияят върху начина, по който рецепторите реагират дори на по-малкото налични хормони.

Не можем да спрем биологичния часовник, нито да го върнем назад. Но чрез съня, движението и храненето можем да влияем върху начина, по който остаряваме, и върху качеството на живота си.

Има ли значение кога се храним и как разпределяме храната през деня?

Изключително важно е кога приемаме храната, наред с нейното количество и състав.

Добре е да даваме почивка на стомаха и на стомашно-чревния тракт. Период от 12–14 часа без прием на храна може да бъде полезен.

Тук трябва да внимаваме с фастинга. Добре контролиран и балансиран режим може да бъде полезен за жена в перименопауза или менопауза, но трябва да се съобрази и с етапа от менструалния цикъл, ако тя все още има такъв. Да поставим жената на фастинг точно преди менструация може да бъде трудно и неподходящо за нея.

Има значение и кога консумираме отделните хранителни вещества. Аз препоръчвам на пациентите си въглехидратите да бъдат на обяд – паста, картофи, ориз, може и малко баница. Така през следобеда и привечер има време тази енергия да се изразходва. Вечер да останат повече зеленчуци, фибри и белтъчини.

А закуската? Трябва ли непременно да закусваме?

Ако жената обича да закусва и има такъв навик, нека го прави. Аз препоръчвам това да бъде след девет-десет часа. Не е необходимо веднага след ставане да започваме да приемаме храна.

Много важно е и какво ще ядем. Ако закуската е сладка и въглехидратна – бисквити, корнфлейкс и подобни храни – според мен това е голяма грешка.

Повишава се кръвната захар, повишава се инсулинът и влизаме във въртележката на колебанията и глада. Затова предпочитам закуската да съдържа повече белтъчини и зеленчуци, които да ни държат сити по-дълго.

Тоест да прилича повече на вечерята?

Точно така. Понякога препоръчвам на пациентите си да закусят с останалото от вечерята. Ако има супа, пържола или готвено ястие, могат да го доядат сутринта.

Така получават енергия и протеини за деня и остават сити по-дълго. Няма да има такъв голям скок на глюкозата и инсулина, както при сладката закуска.

Три хранения на ден ли препоръчвате?

Ако човек има възможност да се храни три пъти дневно, това би било най-добре. Важно е да се избягват междинните похапвания – бисквита, бонбон, ядки. Премахването на това постоянно подхапване може много да помогне.

Някои хора заменят междинното хранене с капучино или кафе с мляко. Как гледате на това?

Зависи какво има в капучиното, дали е добавена захар и какво е млякото. Зависи и на колко години е жената, от какво има нужда организмът ѝ и дали има хормонален дисбаланс.

Жените, които идват при мен, обикновено имат конкретен проблем – заболяване на щитовидната жлеза, автоимунен процес като Хашимото или инсулинова резистентност.

При тези пациентки не препоръчвам системна консумация на краве прясно мляко. То може да бъде заменено с бадемова, кокосова или друга ядкова напитка без добавена захар. Соевите изключвам от тази препоръка.

А напитката може ли да замести желанието за похапване?

Хората много често бъркат жаждата с глада. Мислят си, че им се яде нещо, а всъщност са жадни. Понякога с напитката задоволяват именно тази потребност.

Много хора не пият достатъчно вода, сякаш се страхуват от нея. В практиката ми обаче рядко една напитка е достатъчна да замести желанието за междинно похапване.

Все пак добър съвет е първо да изпият чай или чаша вода.

Често се споменава ориентирът от 30 милилитра вода на килограм телесно тегло. Какво препоръчвате Вие?

При здрав човек, който няма сърдечносъдови заболявания и застойна сърдечна недостатъчност, водата е много важна.

Препоръчвам тя да бъде първото нещо, което човек приема през деня. Насърчавам пациентите си сутрин да изпиват по две чаши топла вода.

През нощта бъбреците продължават да работят, губим вода и чрез дишането. Тези две чаши помагат да се хидратираме и да започнем деня.

Топлата вода почиства храносмилателния път до стомаха, а преглъщането ѝ „масажира“ вагуса и ни дава добър старт. От опита ми това може да намали и количеството кафе, което пием сутрин. Понякога в кафето търсим и самата топла вода.

Има ли значение температурата на водата?

Според мен има. Повечето хора предпочитат студена вода, често направо от хладилника.

Студената вода понижава температурата в стомаха. Ензимите в стомаха и червата работят при телесна температура, около 36–37 градуса. Когато внесем ледена вода, затрудняваме работата им и храносмилането.

В ежедневието ни почти всяка напитка се предлага с лед. След студена вода с лед някои хора усещат подуване и дискомфорт след хранене. Свързвам това и със затруднената работа на храносмилателните ензими.

Да се върнем към мускулите и хормоните. Обикновено свързваме тестостерона с мъжете. Каква е ролята му в женския организъм?

Тестостерон се произвежда и при жените, и при мъжете. Женският организъм също има нужда от него.

Той е силен анаболен хормон по отношение на мускулите. Може да действа директно върху мускулните рецептори, без да е необходимо предварително да се преобразува.

Ако жената има недостиг на тестостерон, може да страда способността ѝ да натрупва мускулна маса и да поддържа здрава мускулатура, с която да подпомага метаболизма си.

Тестостеронът е важен и за костите, за психичното здраве, за краткосрочната и дългосрочната памет, за начина, по който реагираме и решаваме задачи. Мозъкът има много рецептори за него.

И, разбира се, той има значение за либидото, сексуалното желание и удовлетвореността.

Как се променят нивата му през различните периоди от живота и около менопаузата?

Нивата на тестостерона при жените се променят с възрастта. Най-високи са преди и около пубертета. След 19-годишна възраст се регулират и остават относително стабилни през репродуктивния период.

При жената тестостеронът се произвежда основно от яйчниците и в по-малка степен от надбъбречните жлези. С намаляването на яйчниковата функция в перименопаузата намаляват и нивата му. След менопаузата този спад може да бъде сериозен.

Има ли отношение към т.нар. мозъчна мъгла, от която се оплакват много жени?

Има голямо значение. При жените с ниски нива на тестостерон по-често се наблюдава забравяне, нарушения в краткосрочната и дългосрочната памет, усещане за живот „като в мъгла“.

Свързвам това с недостатъчните нива на тестостерон или с преобразуването му в самия мозък.

А намаленото либидо винаги ли насочва към тестостерона?

Ако една жена обичайно има спонтанно сексуално желание и фантазии, а в определен момент те изчезнат и тя престане да търси интимен контакт, това може да бъде признак за спад на тестостерона.

Когато не може да изпита физическо удовлетворение или да достигне до оргазъм, също може да има връзка с недостатъчни нива на тестостерон.

Но ако жената избягва интимността заради болка и влагалищна сухота, първо трябва да мислим за недостиг на естроген. В такъв случай трябва да се обърне внимание на естрогенния дефицит, преди да се обсъжда заместване с тестостерон.

Кои други сигнали трябва да накарат жената да потърси ендокринолог?

Първият е промяна в менструалния цикъл – дали се удължава, става нередовен, дали интервалът между две менструации се скъсява, дали кървенето е по-обилно или болезнено. Това е повод да се потърси медицинска помощ.

Друг сигнал е необяснима промяна в телесното тегло, особено увеличаването му. Това може да насочи към инсулинова резистентност и хормонални нарушения.

Емоционалната нестабилност и усещането за мозъчна мъгла също са повод да се потърси причината и да се прецени необходимостта от хормонални изследвания.

За терапия с естроген и прогестерон се говори отдавна. Защо тестостероновата терапия при жените остава по-непозната?

Към момента нямаме одобрена от FDA тестостеронова терапия за жени. Няма препарат с такова разрешено показание в кратката характеристика, който да използваме по този начин.

Много ендокринолози и професионални общности работят в тази посока и препоръчват терапия при жени с определени показания. Но жените все още са ощетени по тази тема.

Миналата година, през 2025 г., излязоха насоки за заместителна терапия с тестостерон при мъжете. При жените въпросът остава по-сложен.

Какво се случва с жените, при които оплакванията сериозно нарушават качеството на живот?

Често се прибягва до приложение off-label – извън одобрените показания на препарата, с информирано съгласие.

Използват се различни тестостеронови гелове и кремове, които се прилагат през кожата. Дозирането трябва да бъде много внимателно и лечението да се провежда под строг контрол.

Преди това се изследват общ тестостерон, SHBG – глобулинът, който свързва половите хормони, свободен тестостерон и останалите необходими показатели.

Нужно е редовно проследяване. В практиката си следя нивата през три месеца. Пациентката трябва да наблюдава и как се чувства, дали симптомите се подобряват, как се променят теглото, окосмяването и сърдечносъдовото ѝ състояние.

Прилагате ли такава терапия във Вашата практика? При какви случаи?

Има жени, които идват при мен с вече назначена терапия, особено от Западна Европа и САЩ. Много пациентки пътуват и понякога самата аз научавам от тях за практиките там.

Използват се и индивидуално приготвени кремове за конкретната пациентка.

Препоръчваме тестостерон, когато има сериозни оплаквания и симптоми, когато нивата са ниски и след като жената е добре заместена с естроген и прогестерон. Не започваме директно с тестостерон, без да сме обърнали внимание на естрогена.

Какви са рисковете?

При хормоните всичко е баланс. Трябва да внимаваме да не прекалим.

Един от рисковете е маскулинизацията – появата на мъжки белези. Най-честите оплаквания са хирзутизъм, повишено окосмяване по лицето и в андроген-зависимите зони, например гърдите и корема. Възможен е и косопад по мъжки тип.

Трябва да се следи и състоянието на гърдите, включително за доброкачествени и злокачествени образувания.

При мускулно приложение особено внимание изискват признаците на маскулинизация, включително увеличаване на клитора. Има много показатели, които трябва да се наблюдават.

В женските групи вече се търсят тестостеронови гелове и други препарати. Има ли опасност терапията да се превърне в мода и самолечение?

Трябва да бъдем много внимателни. Предпочитам всичко това да става под лекарски контрол.

Има гелове, които могат да се използват, но количеството и начинът на приложение са много важни. Режимът трябва да бъде индивидуален, според нуждите на жената.

Какво бихте казали на жена на 45–50 години, която усеща, че тялото и умът ѝ вече не работят по същия начин? Кое трябва да приеме и кога да потърси помощ?

Когато усети дискомфорт или оплаквания, трябва да потърси медицинска помощ.

Нашата отговорност като лекари е да мислим и за качеството на живота ѝ през следващите 30–40 години.

Жените често идват с горещи вълни, влагалищна сухота, нарушения на съня, дискомфорт, увеличаване на теглото. За тези симптоми можем да търсим решения. Но трябва да мислим и за превенцията през следващите години.

С балансирано хормонозаместване можем да запазим костната система и да предпазим от остеопороза. Според мен можем да подпомогнем и сърдечносъдовата система, да работим за психичното здраве и разумно, под контрол, за предпазване от различни видове рак.

Ако трябва да дадете три практични съвета за активно и здравословно остаряване, кои биха били те?

Хидратация, балансирано хранене и физическа активност.

В третото издание на „Жени без пауза“, което тази година е на тема „Мено- и андропауза под един покрив“, специалисти ще говорят за промените в тялото след 40, хормоналната терапия, съня, психичното здраве и сексуалността.

Сред основните лектори във форума, който е на 10 октомври в „Топлоцентрала“ в София, е и проф. Орлин Тодоров. Той ще разкаже за предизвикателствата пред психиката и психичното здраве, когато остаряването започне да настъпва.

Ще продължим да говорим компетентно и за хормоните, съня, сексуалността и ще ви срещнем с:

д-р Борислава Попова, гинеколог, ще говори за биоидентичната хормонозаместителна терапия и за кого е подходяща тя.

д-р Петър Чипев, сомнолог, ще обясни защо сънят се променя и какви са скритите сигнали на тялото, които остават незабелязани.

доц. д-р Михаил Околийски, сексолог, ще разгледа темата за интимността и за момента, в който сексът изисква разговор.

д-р Мария Тончева, дерматолог, ще разгледа промените в кожата, лицето и тялото по време на менопаузата.

д-р Райна Томова, доктор вътрешни болести, хомеопат и нутриционист, ще говори за нехормоналните терапии.

доц. Таня Груева, кинезитерапевт и преподавател в НСА, ще говори колко са важни силовите тренировки и спортната активност в условията на спадащи хормони.

Билети за форума може да намерите тук .

Организатори са „Булевард България“ и д-р Мария Тончева. Партньори на събитието са Philips,Magniflex, Freywille, Perrier, Huawei, Marc O’Polo, Sopharmacy, Blue Longevity Clinic, Filorga

„Какво ми става?“: големият разговор за тялото, секса, съня и психиката след