- Със 131 депутати и без президент, който да бъде коректив, кабинетът „Радев“ на практика може да прави каквото си иска в икономически план;
- Неадекватната външна политика вече започва да се отразява и на бизнеса;
- Рецесия в условията на висока инфлация може да доведе до икономическа криза, от която се излиза години;
България рискува да влезе в рецесия още до март догодина, ако правителството на Румен Радев запази досегашния си бюджетен курс. За това предупреждава бившият финансов министър и председател на „Продължаваме промяната“ Асен Василев в интервю за „Булевард България“.
Според него по-високата данъчна и осигурителна тежест, растящите разходи за бизнеса и изоставането на доходите под инфлацията застрашават потреблението – последния двигател на икономическия растеж в страната.
Василев вижда в балотажа между Илияна Йотова и Андрей Гюров и избор дали управлението ще има независим коректив.
Според него реториката и всяването на страх за „война или мир“ прикрива разговора за истинския проблем в държавата – а имено за парите на гражданите и бизнеса.
Според Василев въвеждането на данък „свръхпечалба“ за финансовия сектор и търговските вериги няма да има очаквания ефект, но вместо това ще даде още един лош сигнал към инвеститорите.
Господин Василев, социолозите бяха изненадани на първи тур от малката преднина на Илияна Йотова пред Андрей Гюров. За вас това беше ли очакван резултат и как си обяснявате ситуацията?
Резултатите на Андрей Гюров, Костадин Костадинов и Радостин Василев не са изненада. Ако ги сметнем през по-голямата избирателна активност, която прогнозираха социолозите, реално процентите са по-високи, но гласовете са горе-долу тези, които бяха прогнозирали.
Това, което според мен изненада всички, е абсолютният срив на резултата на „Прогресивна България“, на Илияна Йотова съответно – 900 хиляди гласа. За мен беше ясно, че разликата няма да е толкова голяма, колкото я даваха социолозите. И те самите го казаха, че има тенденция към свиване. Но този срив мисля, че никой не го прогнозираше чак в такива размери.
Смятате ли, че действително е срив в подкрепата, или по-скоро много от тези хора не са отишли да гласуват на първи тур?
Тук не става въпрос само за гласуването. Ако видите рейтинга на правителството, ако видите рейтинга на Румен Радев, също има срив. Горе-долу с по 8 процентни пункта на месец падат рейтингите и на двете.
И вече виждаме, че правителството е силно неодобрявано. Много по-малко одобрение има. Започна с 25% повече одобрение, отколкото неодобрение.
Това показва ясно, че правителството, особено в икономическата си политика, не върви в правилна посока. И като не върви в правилна посока, всички български граждани започват да се отдръпват и да искат да се коригира посоката, така че да не се ударим челно в стената икономически.
Очаквате ли по-голяма мобилизация на втори тур и по-висока избирателна активност?
Трудно е да се каже, но според мен за всички български граждани, които не харесват икономическата политика на правителството, правилното нещо не е само да не гласуват, а всъщност да излязат и да кажат: „Трябва да има корекция, трябва да имаме коректив“, а не просто да има гумен печат на всички решения на правителството. И това означава да гласуват с номер 4, а не за Илияна Йотова.
Смятате ли, че Андрей Гюров може да разшири подкрепата си на втори тур и откъде?
Според мен втори тур е много трудно да се прогнозира, защото 78% от българските граждани не са гласували. Десет процента от тези 78% да излязат, това тотално ще промени електоралната картина. Малка промяна в активността може тотално да размести резултата.
Костадин Костадинов вече даде своята заявка – „нито един глас за Гюров“. Имаме обратна заявка от Радостин Василев – ако се гласува, да не е за Йотова. СДС се раздели – бившият лидер е зад Гюров, настоящият „не дава непоискана подкрепа“ – като ГЕРБ. Но ГЕРБ и ДПС бяха пасивни на първи тур. Смятате ли, че инициативният комитет зад Андрей Гюров трябва да поиска официална подкрепа от Бойко Борисов? И изобщо една такава подкрепа добра услуга ли би била?
Реално българските граждани трябва да изберат президента, а не това да се договаря в партийни централи. И според мен най-правилното е да се отправи призив към всички български граждани, на които не им харесва политиката, която правителството на Румен Радев води, особено икономическата.
Защото избирането на госпожа Йотова всъщност ще даде право на Румен Радев да каже: „Ето, моята политика е правилна. Кандидатът, когото ние подкрепихме, беше избран“.
И със 131 гласа в парламента и без президент, който да може да наложи вето и да бъде коректив, ще може да си прави абсолютно каквото иска в икономически план.
Все още нямаме бюджет, но имаме един бюджетен план и няколко пресконференции, които общо взето дават заявка какво да очакваме – повишаване на осигурителната тежест, нов дълг от 6,5 млрд.евро и дефицит над 4%. Какъв ефект ще има това за икономиката и има ли резерви, понеже не видяхме реално мерки в разходната част, така че да се балансира този бюджет?
Ефектът ще бъде пагубен. Това, което се вижда от бюджетния план, е над два милиарда евро увеличение на платените данъци от българските граждани и фирми. Разходите се свиват с 50 милиона евро, което означава, че на практика остават същите.
Но виждаме няколко други притеснителни тенденции. Виждаме, че нови данъци се въвеждат, тоест увеличение на данъчната тежест (предвижда се облагане със 7% на ваучерите за храна над 100 евро, повишаване на данъка за внос на мощни автомобили, данъчни оценки на имотите, б.р.)
За втори път се вдига максималният осигурителен доход през няколко месеца, без да е ясно дали ще има увеличение на максималната пенсия, дали ще има увеличение на максималното обезщетение за безработица и въобще на правата, които вървят с вдигането на максималния осигурителен доход.
И не на последно място, виждаме за първи път, със сигурност от 2021 г., не съм правил справка, но мисля, че ако върнем назад, може би от 2013-2014 г., е предвидено увеличение на доходите, което е по-ниско от инфлацията. Тоест реално обедняване на българските граждани.
Ако това го преведем икономически, означава свиване на потреблението.
Не е ли в момента именно потреблението, което движи икономиката на страната?
В момента да, защото износът е на свободно падане заради проблемите на Германия най-вече и автомобилната промишленост, които няма да се разрешат скоро.
Нямаме повишена инвестиционна активност, тъй като свършва Планът за възстановяване и устойчивост, приключва програмата за общините, високите цени на електроенергията за бизнеса, поскъпването на винетики и природен газ – всичко това изсмуква ресурс. Няма какво да се инвестира или как да се увеличават заплатите.
Единственият двигател, за да не влезем в рецесия, остава потреблението. Но това, което се случва, е: минималната работна заплата се вдига по-малко, отколкото би било по старата формула. Общо доходите се вдигат под инфлацията, което означава реално обедняване на населението. И имаме над един милион пенсионери, които остават под линията на бедността.
И всичко това в комбинация означава, че може би към март догодина ще сме вече в рецесия. А влезем ли в рецесия с инфлация, това е стагфлация. Периодът на излизане е минимум две години и е доста тежко да се излезе от такава ситуация.
Това лошо управление на публичните финанси и въобще на икономическите процеси в страната за съжаление ще го платим всички ние, ако то се реализира и в бюджет 2027 по начина, по който беше заложен бюджет 2026.
И тук идва истинският въпрос: защо не се показва бюджет 2027, ако е готов и ако е толкова хубав? Ако е толкова добре и за бизнеса, и за хората, дайте сега да го покажат, да се похвалят, да кажат: „Ето колко е хубаво всичко“, а не: „Ще го покажем след тези избори“.
Явно истинските политики и те самите не се чувстват комфортно да ги обяснят на българските граждани и бизнеси, затова ще ги покажат след изборите в неделя.
Сега ще гласуваме за котка в чувал. Това е, как да кажа, непочтено отношение към българските граждани и българския бизнес.
Тук ще ви кажат: „Добре, но изборите са за президент, освен да наложи вето, при това мнозинство няма много полезни ходове“. Какво ще отговорите на това?
Първо, налагането на вето въобще не е малка власт, защото това връща обратно за обсъждане определени аспекти от самия закон, може би и целия закон.
Второ, миналата година си спомнете, че тристранният диалог се счупи, когато работодатели, синдикати и така нататък въобще отказаха да си говорят с правителството. Толкова бяха зле параметрите. И тук, ако имахме президент на място, той може да възстанови този диалог под една или друга форма.
Всичко това обаче трябва да го направи президент, който разбира, и президент, който е независим и може да има собствен свободен глас. Госпожа Йотова видяхме, че напълно отказа да направи даже една от тези стъпки.
Отидохме при нея с петиция, подписана от 35 000 български граждани, с 30 страници юридически становища, разработени от нашия юридически екип, кои конкретно разпоредби в бюджета и поради какви причини са противоконституционни. И тя, извинявам се за думата, но тя директно ни отсвири .
И сега Конституционният съд потвърди, че това, което ние бяхме идентифицирали като противоконституционно, е противоконституционно. Но това са пет месеца по-късно и тепърва трябва да се поправят тези неща.
А как гледате на заявката на управляващите за еднократен данък свръхпечалба върху финансовия сектор – банки, застрахователи, бързи кредити, дори големи вериги, а хазартните компании остават извън този налог?
И енергийните остават извън този налог, и още доста сектори остават извън този налог. Аз по принцип съм скептичен към прилагането на нещо, на което се казва „свръхпечалба“, по две причини.
Първото е, ако това не е сектор, който е регулиран и е ясно, че има еднократно събитие, което е довело до значително по-високи приходи, както примерно беше с енергийните компании през 2022-2023 г., където на „Лукойл“ тогава сложихме 50% данък печалба. Това е, защото имаше дерогация, свързана с внос на руски нефт, и така нататък.
Но извън това, ако сложите данък свръхпечалба, първо, специално за финансовия сектор, ръководителите на банките в България ще кажат: „Идва криза, правим малко по-голяма провизия на кредитите“, и изведнъж печалба няма да има. Да не говорим за внедряване на нови IT системи и всякакви други начини печалбата да изтече в други сектори, където няма данък свръхпечалба, най-грубо казано.
Така че събираемостта на този данък, особено ако регулаторът не е съгласен с него, както в случая БНБ изрази остро становище, че това не е добре, няма да бъде висока.
Другото, което е, че това променя бизнес средата и дава сигнал: „Ако се справяте добре и печелите добре, ние ще ви накажем“. Ако правителството иска да вдигне данък печалба, да си каже: „Искаме да вдигнем данък печалба и за определени сектори той да е по-висок“, примерно казвам.
Но това да кажете: „Сега тази година ще го вдигнем, догодина ще преценим дали да е висок, или да не е висок“, ами познайте. Даже и да успеят да съберат нещо първата година, така ще структурират бизнеса си компаниите в тези сектори, че на втората година няма да съберат абсолютно нищо. Не само, но и данъка върху нормалната печалба няма да могат да съберат.
Така че инструментът данък свръхпечалба като конструкция е грешен, освен ако не става въпрос наистина за конкретно събитие, което е довело до конкретни печалби, които са ясно измерими в регулирани сектори. Всичко друго е популизъм, който няма да напълни хазната.
Де факто се дава и отрицателен сигнал към инвеститорите. Това допълнително ще намали инвестициите и те ще си структурират така бизнеса си, че всъщност да минимизират печалбата в рамките на България.
А какъв сигнал дават активностите на шефката на КЗП Мая Манолова спрямо чуждите търговски вериги?
Как да ви кажа, там ситуацията е много действия и никакъв резултат. Опитите през надценка, справедлива цена, „Кошница с грижа“, кошница без грижа и така нататък да се намалят цените са абсолютно обречени на провал.
Два начина има, които работят. Единият е там, където държавата може да регулира и да влияе, примерно цената на електроенергията. Ако ѝ се сложи таван, тогава няма натиск да се увеличават цените надолу по веригата. Същото нещо, цената на газа, което ние през 2022-2023 г. направихме, и това всъщност обра голяма част от инфлационния шок, иначе щеше да бъде доста по-голям.
В момента правителството през септември прие промяна в методиката на цените, след като изтече удължителният закон, и сега няма да получават компенсация всеки месец бизнесите в сметката си за електроенергия. Ще получат компенсация евентуално след юни 2027 г., ако има пари във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и ако средногодишната цена между септември и юни е по-висока от 122 евро на мегаватчас.
Сега ясно ви е, един бизнес, като си получи високата сметка за ток през октомври, ноември, декември, всичко това ще влезе веднага в цената и ще вдигне инфлацията. И я получи компенсация през юни, я не получи. Но даже и да я получи, тогава ще е още по-зле, хем ще има инфлация, хем накрая ще се дава някаква компенсация, което е абсолютна недомислица.
Колкото и проверки да направи Мая Манолова, тя няма как да намали цените на продуктите, ако правителството вдигне цената на тока по този начин, като махне тавана и ежемесечните компенсации. Същото нещо, цената на газа, на винетките – 30% нагоре, оскъпява се транспортът. В момента няма и никакви реални мерки за по-високите цени на дизела, които пак оскъпяват транспорта.
И това, като го съберете, да се опитате след това накрая на веригата нещо да правите – първо, няма особен икономически смисъл. Второ имаме свободен пазар, където няма комитет по цените.
Освен „за“ и „против“ икономическата политика на правителството – изборите в неделя между война и мир ли са?
По въпроса за войната и мира – даже Костадин Костадинов каза, че хората не са толкова глупави, за да повярват на тази опорка.
Но за да бъда по-конкретен: още през 2022 година е прието решение на Народното събрание, че няма да се изпращат войски в Украйна. През 2025 година, на 21 февруари, то е препотвърдено. Чета: „Декларация за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна“.
Тази декларация казва: „Изразява позицията на 51-вото Народно събрание за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна“.
В следващата точка се: „Призовава за постигане на траен и справедлив мир в Украйна и преговорен процес, който да включва всички непосредствено засегнати и заинтересовани от установяването и запазването на сигурността и стабилността в Европа страни, включително и България“.
Така че, освен ако госпожа Йотова не се притеснява, че господин Радев ще наруши решение на Народното събрание, не виждам въобще защо се води този разговор.
Истината е, че от избухването на войната до това лято шест или седем на брой правителства успяха да опазят България, българския бизнес, българското корабоплаване и българското небе да не са застрашени. Нямаше ударени кораби, нямаше падащи дронове. Българската оръжейна индустрия печелеше от износ на оръжия. И нямаше абсолютно никакви проблеми.
Даже ако погледнете, имахме и дерогация за внос на руски петрол до края на 2023 г. Тоест имаше време рафинерията да мине на друг петрол, не руски и това също беше добре за българския бизнес.
В момента, откакто господин Радев и „Прогресивна България“ имат президент, министър-председател и шеф на Народното събрание, изведнъж взехме да говорим за ударени кораби, паднали дронове и войната дойде буквално на прага.
И ние имаме пет милиона тона зърно, което трябва да бъде изнесено. В момента кораби не искат да дойдат да го изнесат. Имаме по два до три кораба с торове, основно амониева селитра, които се изнасят от Девня по море и минават буквално под Аспаруховия мост. Всичко това в момента е блокирано или е на ръба да бъде абсолютно блокирано, което е огромен удар по българската икономика.
Така че, ако си говорим за война или за мир, войната я донесоха Йотова и Радев. Преди това имахме мир и въобще не говорихме за това като проблем, че някой кораб ще бъде ударен, че ще падне дрон на нашата територия.
Даже през 2023 г. се организирахме с НАТО, Румъния, Турция, Гърция, Европейската комисия и освен нашето корабоплаване, което беше съвсем свободно, се осигури коридор, за да може да бъде изнесено украинското зърно за световния пазар, по хуманитарните коридори, които бяха договорени, в това число с участието и на ООН.
Това е истинската дипломация и истинският начин да се защити българският интерес. Не да ходим да казваме в Европа и в НАТО: „Вие сте сбъркали и трябва да се откажем да помагаме на Украйна“, и така нататък, и след това да кажем: „Дайте ни помощ на нас заради войната в Украйна“.
Ами ти, като саботираш общите действия, защо да ти помагат на тебе? Това е базово нещо. Не трябва да си особено умен, за да знаеш, че ако искаш помощ от някого, по принцип е добре да седнете, да се разберете и да имате общи действия. А не да ходиш да го плюеш и после да кажеш: „Дайте ми помощ“. Но това в детската градина още е ясно, че не работи по този начин.
И имам чувството, че имаме някаква абсолютно малоумна външна политика, която се води в момента по възможно най-неадекватния начин. И това започва да се отразява на българския бизнес.
Така че, ако някой се интересува от войната и мира на тези избори, моят съвет е: гласувайте за Гюров. Защото, ако гласувате за Йотова, тази малоумна политика ще продължи и българският бизнес става все по-застрашен.
Но истината е, че това е димка, която се прави в момента, за да се скрие как ще бръкнат в джоба на всеки български гражданин и как ще ударят всеки български бизнес с повече данъци. Защото това, което знаем от бюджетната рамка, която е изпратена на Брюксел, е, че бюджетът за 2027 г. има два милиарда евро повече данъци и само 50 милиона евро спестени пари, по-малко разходи.
Тоест той е направен така, че да събере повече пари от българските граждани и българските бизнеси. Затова не го показват. И се опитват да скрият това, като говорят за всякакви глупости, за изпращане на войски в Украйна, за война и за всякакви такива неща.
Радев веднъж излъга българските граждани през април по този начин. Не мисля, че гражданите са толкова глупави, че втори път да се хванат на същата въдица.
Имате предвид споразумението с Украйна на службения кабинет „Гюров“ или друго?
През април пак заявиха, че ще гарантират мир и ако не ги изберем тях, ще има война. И Гюров как бил подписал договор в Украйна. Докато беше в предизборна кампания, Румен Радев твърдеше, че това споразумение е лошо , а като стана премиер, изведнъж стана хубаво. Това е безумната, малоумна политика, за която говоря. Абсолютна лъжа, върху която се гради цялото им нещо. И криене на информация.
Изглежда се събират доста теми, които властта се надява да отложи за след изборите?
Това, което виждаме за момента, е: не се появяват на изслушване за помилваните, където излязоха изключително притеснителни факти и по първия, и по втория случай. А за другите три даже не знаем кои са лицата и какви са реалните факти, за да ги проверим.
Не искат да се говори по случая със запалените антени на „Старлинк“ на територията на страната. Не искат да се говори за бюджета, който уж бил много хубав, но нямало да го покажат. Щели да го покажат след изборите.
И се опитват да насадят темата, едва ли не, че някой ще праща войски в Украйна, при условие че има решение на Народното събрание и декларация, които изрично забраняват изпращане на войски в Украйна. И освен ако госпожа Йотова не мисли, че господин Радев и неговата парламентарна група ще сменят решението на Народното събрание, няма как да бъдат изпратени войски.
Така че подменят дневния ред, вкарват някаква изкуствена тема само и само да заглушат темите, които са им неудобни, и да ги скрият от обществото. Но истината е, че мисля, че зрелищата станаха прекалено много и българските граждани изведнъж се усетиха, че във всички тия зрелища, които „Прогресивна България“ им организира, им взема хляба.
В случай, че в неделя имаме промяна, победа за Гюров, какво следва?
Аз мисля, че това ще е ясен сигнал към Румен Радев и „Прогресивна България“, че трябва да сменят подхода към икономиката. Трябва да спре самозабравянето, което очевидно го има, това, че Министерският съвет се използва като пресцентър на кампанията на Илияна Йотова.
И другото, което е: Илияна Йотова иска оставката на ген, ЕмилТонев, шефа на НСО, и Румен Радев казва: „Няма да я даде“. Е, какъв президент си?
Очевидно пълно, тотално самозабравяне на Румен Радев и на мнозинството на „Прогресивна България“. И това, ако не бъде коригирано, със 131 депутати в парламента, с президент, шеф на Народното събрание и министър-председател ще си правят каквото си искат.
И след това, колкото и да се оплакват българските граждани, „Прогресивна България“ ще имат пълните основания да кажат: „Ами ние получихме мандат за това, което правим. Явно на хората им харесва“. Това е изборът в неделя.
Левон Хампарцумян: На Гюров му се получава – много често успехът предизвиква успех
About the Author
