Бившият вицепрезидент на Съединените щати Дик Чейни е починал на 84-годишна възраст след усложнения, причинени от пневмония и сърдечно-съдови заболявания, съобщи семейството му.
„Дик Чейни беше велик и добър човек, който научи децата и внуците си да обичат страната ни и да живеят с кураж, чест, любов, доброта и страст към риболова“, се казва в изявлението. Близките му добавят, че съпругата му Лин, с която беше женен 61 години, както и двете им дъщери, Лиз и Мери, са били до него в последните му мигове.
Ричард Брус Чейни е роден на 30 януари 1941 г. в Линкълн, Небраска, и израства в щата Уайоминг. Завършва политически науки в Университета на Уайоминг и започва кариерата си във Вашингтон – в администрацията на Ричард Никсън.
През 70-те години Чейни става началник на кабинета на президента Джералд Форд – пост, който го поставя в центъра на американската политика. По-късно прекарва десетилетие като конгресмен от Уайоминг и се утвърждава като един от най-влиятелните републикански политици на своето поколение.
При управлението на Джордж Хърбърт Уокър Буш Чейни оглавява Министерството на отбраната и ръководи операцията „Пустинна буря“ през 1991 г. – първата война в Персийския залив.
Истинският апогей на кариерата му настъпва, когато Джордж У. Буш го избира за свой вицепрезидент през 2000 г. Въпреки че първоначално има задачата да намери подходящ кандидат за поста, Чейни сам става избраникът – опитен политик до млад президент, спечелил едни от най-оспорваните избори в съвременната американска история.
Сутринта на 11 септември 2001 г. Чейни е в Белия дом, когато вторият самолет се врязва в Световния търговски център. „В този момент разбрах, че това е умишлен терористичен акт“, разказва по-късно. От този момент нататък той се превръща в лицето на безкомпромисната стратегия срещу тероризма. От бункера под Белия дом координира реакцията на САЩ, включително нареждането за сваляне на отвлечени самолети, ако представляват заплаха.
Чейни е сред основните поддръжници на военните действия не само в Афганистан, но и в Ирак. Той твърди, че режимът на Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожение – обвинение, което по-късно се оказва неоснователно, но служи като аргумент за инвазията през 2003 г.
Дик Чейни се превърна в една от най-поляризиращите фигури в американската политика на началото на XXI век. За едни – символ на решителност и държавническа сила; за други – лице на „тъмната страна“ на американската мощ. Той защитаваше използването на „засилени техники за разпит“, определяни от критиците като изтезания, и подкрепяше практиката на задържане на заподозрени терористи без съд в Гуантанамо.
Когато през 2014 г. Сенатът публикува доклад, определящ тези методи като „жестоки и неефективни“, Чейни отговори: „Бих направил същото отново и без колебание.“
Въпреки че остава верен на консервативните си убеждения, Чейни се превърна в един от най-острите критици на президента Доналд Тръмп. Той го нарича „страхливец“ и „най-голямата заплаха за републиката в историята на САЩ“. Дъщеря му, конгресменката Лиз Чейни, също е символ на вътрешната опозиция срещу Тръмп, дори с цената на политическата си кариера.
През 2024 г., малко преди президентските изборите, Дик Чейни обяви, че подкрепя кандидата на демократите – Камала Харис за президент.
Чейни преживява няколко инфаркта и през 2012 г. получава трансплантирано сърце, което описва като „подаръкът на самия живот“. Въпреки здравословните си проблеми остава активен в обществения живот, пише книги и коментира американската политика до края на живота си.
About the Author
