Финансовата министърка Теменужка Петкова се опита да оправдае рекордната разходна част в проектобюджета за 2026 година с плащанията по европейския План за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
В отговор на журналистически въпрос защо в проекта за финансова рамка на държавата за 2026 година не се виждат отразени призивите от страна на Международния валутен фонд, Европейската централна банка, БНБ и десетки икономисти за поддържане на фискална дисциплина, Петкова се оправда с капиталовите разходи и разплащанията по ПВУ, който приключва през август догодина.
„Заради това, че от 2021 до 2024 година не се направи нищо, за да усвоят в пълен обем тези средства, сега всички разходи, които са предвидени, на практика са заложени в бюджета за 2026 г. и те трябва да бъдат изпълнени до месец август. Капиталовите разходи са свързани с амбицията на България да предоговорим ПВУ и да извършим всички реформи до август 2026 година“, заяви Петкова.
Само че пропусна факта, че през това време ГЕРБ беше част от управлението в кабинета „Денков“, а реформите в антикорупционната комисия, които именно партията на Бойко Борисов саботира, станаха причина за разпадането му. Заради липсата на адекватна реформа в антикорупционната комисия през 2025 г. Европейската комисия санкционира България с 200 млн. лева.
Числата също не са съвсем на страната на Петкова и версията ѝ защо Бюджет 2026 е с рекордно раздути разходи.
Справка в проектобюджета показва, че заложените капиталови разходи са в размер на над 2,9 млрд. евро, спрямо 2,7 млрд. евро през 2025 година. Това означава, че за следващата година са заложени около 400 млн. лева (200 млн. евро) повече спрямо 2025 година за капиталови разходи.
Големият ръст на харчове обаче не е там. Общо за персонал в бюджетния сектор за следващата година са заложени 7,4 млрд. евро или близо 1 млрд. евро (близо 2 млрд. лева) повече спрямо 2025 година, когато разходите за държавни заплати са 6,5 млрд. евро.
Теменужка Петкова намери отговор и за това – разходите в бюджета отразяват „действащото законодателство“, което вече веднъж увеличи заплатите в МВР и МО с 50 – 70% през 2025 година, а за 2026 година се залага ръст още от около 12 на сто. Въпросното „действащо законодателство“ обаче, което министърката ползва като аргумент, беше прието с гласовете и на ГЕРБ.
За да покрие огромната разходна част на финансовата рамка за догодина, финансовото министерство увеличава данъчно-осигурителната тежест върху частния бизнес и работещите в него, като залага рекордно вдигане на вноските за пенсия с 2 процентни пункта, увеличаване на минималния и максималния осигурителен доход, както и двойно повишаване на т.нар. данък дивидент. Реформа в администрацията обаче няма – там има само ръст на разходите.
Всичко това, според икономисти и представители на бизнеса ще доведе или до ръст на фирмите в сивия сектор, или до съкращаване на служители в частната сфера. Те предупреждават и за влизане в дългова спирала, като вече открито говорят дори за риск от румънски или гръцки сценарий на криза.
Бюджет 2026 – нов ръст на заплатите в МВР и отбраната за сметка на частния бизнес
Кристин Лагард предупреди: Не изпадайте в следприемна умора и не предавайте доверието ни
About the Author
